разбита на милиони парчета защо сърцето не пита а само взима решения защо трябва да се влюбим в човек не ни е по силите да обичаме да ни даде да се доближим и със всеки изминал ден да се отдалечава все повече от нас мисля си че така би било правилно но уви не е боли жестоко като нож пронизва сърцето си когато видя те и започва да кърви все по-силно мога ли да се боря със себе си колко още време ще ми трябва да забравя те Този твой облик заседнал е в мен като буца на гърлото , тежи ми много бих искала да прегърна те но мога ще се счупиш ако доближат или в лед превърнеш се някак толкова обичащо като две противоположности , сълзи те стичат се а аз не мога да ги спра моля се и повтарям си силна съм мамка му силна съм защо тогава още страдам по теб защо колкото повече бягам от това да стана от ония ходещи безполезни зомбита толкова повече тласкаш ме на там не искам нищо освен да продължа напред не мога да си позволя да искам теб защото ти винаги ще си там а аз ще съм тук !
