Всеки казва че няма нищо , а в същност толкова дълбоко греши че си няма и на идея , всичко това което си постигнал досега с толкова много усилия и болка .
Обърни се назад и виж твоите приятели който вече се броят на пръстите на едната ръка ,
да малко са но знаеш че винаги ще са зад теб , родители който са ти дали толкова много и си научил много неща от тях било то лоши и добри ...
и кариера която градиш образование толкова много преживяни моменти толкова много научено от живота .
Врем да се осъзнаеш и да дигнеш гордо глава и да признаеш и да оцениш това което е опора в живота ти защото без това като имаш няма да си човека когото си в момента ,
човек когото уважават .
Усмихни се дори да нямаш голямата любов до себе си не се предавай и не падай духом тя ще дойде стига да имаш търпение като награда за постигнато защо има още много да дадеш от себе си и някой хубав и случаен ден някой ще го открие в теб и ще те оцени так както трябва и ще те направи щастлива ....

П.С. : Благодаря ти за милите думи , който отправи към мен . Надявам се по същия начин по който въздействаха на мен , да въздействат и на, някой друг .... Огледай се усмихни се и зарадвай всички, които обичаш , дори и на тези ,които са те наранили някога кажи едно Благодаря за всичко !

Въпросът и времето

Има толкова много неща който касаят живота ти и понякога най дребното нещо ще е от значение и действие , От година и нещо ме гони споменът и не ме оставя на мира за нещо ненаправено нещо писано токова много пъти за него , страх ме е че идва момента на истината и колкото я желая толкова и не я искам защо знам че от този миг зависи бъдещето на две души . не зная ако е положителен те ще се слеят в едно а кое отрицателен ще продължат да се лутат но мога ли да страдам и да се наказвам че нямам смелост да питам да попитам какво мислиш .Затова ли съдбата все по често почна да ми напомня на теб да има токова много неща който да ми на помнят на теб и да си на всякъде да те чувствам на всякъде а всъщност теб да те няма ...... Защо ли е така толкова ли слабо характерност проявявам спрямо теб . ще събера ли сили да се изправя срещу теб и да те попитам ....... Искам просто един ден да се събудя и да е приключило и да е положителен отговора защото цялата тъга която изпитвах и чувствах да е възнаградена

I finally found you My missing puzzle piece I'm complete

hey sunshine
търсих те на всякъде
всяка нощ
след като заспивах
се качвах там горе
при теб
на онези пухкави облаци
галеше косите ми
аз потъвах в твоите топли очи
излъчващи мир и спокойствие
мечтаех за теб
ти да си реалност някой ден
Търсех някого в които да погледна
и да видя себе си вътре.
И те намерих там където най- малко очаквах
чувствам се сякаш влюбила съм се за първи път
и цяла треперя в прегръдките ти
и забравям за околния свят когато съм с теб
Не ме мисли за поредното лудо момиче в живота ти
просто така се чувствам
Само едно докосване и зная че всичко това е истина
и ти стоиш срещу мен ....
Вярвам в това и се надявам да е за дълго :)

Моменти на слабост

Идва врем когато силата ти изчезва и излиза на яве онова слабо момиче което криеш от всички и не искаш никои да знае че то съществува в теб .Искаш да бъдеш поне малко глупав да направиш всички онези глупави романтични помии които цял живот си си смятал за пълно излишни и задушаващи и си бягал от определени хора точно поради задушаващо то чувство което ги съпровожда.Може би затова има толкова много хора който не са открили любовта защото не са попаднали на точния човек за тях . Дали когато срещнем човекът не се плашим от цялото това внимание и от страх бягаме .Бягаме защото знаем вече какви сме стана ли след толкова много провали и рани но в същност ние го нараняваме много дори да си тръгнем защото да обичаш означава жив мазохизъм да се само нараняваш просто защото обичаш бях малка и глупава и вярвах ,че това съществува това чувство любов сега зная че само наранява и бягам от него , много момчета биха казали че си к*рва само защото разсъждаваш по този начин а всъщност те са истинските к*рви защото те го правят това ежедневно . Тази вечер дори луната я няма кой знае къде сега и тя страда за всички разбити и страхливи сърца .

П.С. : Знам че дори да обичаш пускаш човека до себе си на свобода ........ =)

Какво е играта?

Нима никой от вас не е играл като малък на старите все известни игри като криеница , стражари и апаши , капитане какво ти е морето и т.н. когато се сетя нахлуват все весели спомени в мен .Но когато растем преставаме да играем тези игри и в реалния свят го правим още по драма и трагично криеницата се превръща с дни и години когато се спречкаме с някого ние го отбягваме , неизвестен период от време или когато се закачаме с някога за да се забавляваме ,стражарите и апашите са още по реални защото се впускаме в преследване на нереални и реални мечти или просто някой заемат дадената длъжност като стражар хи-хи ... Когато се сетя за играта капитане какво ти е морето се сещам за хилядите проблеми били то важни или маловажни така както морето мени своето състояние от бурно става спокойно и обратното . Живота е една игра която сами определяме правилата сами се прецаква ме дори и да не разберем и не трябва да виним другите че не обмисляме добре постъпките си ., те не са виновни че гледаме все да минем по тарикатски на нещата заобикалящи ни .Запомних едно основно правило никога да не предаваш себе си защо иначе си обречен на загуба ! =)

Време

Когато бях малка не вярвах на изрази и поучителни поговорки като : "Времето лети бързо " , " На лъжата каката са къси " , " От трън та на глог " , " трай бабо за хубост " , " Много баби хилаво бебе " и толкова много от който като малка мислех , че са просто бабешки детини и просто говорят така за да те прецакат и да не можеш да се насладиш на живота забраняваха всичко което искаш да опиташ предполагам , че на доста от вас са минавали подобни мисли кога родители се скарат и забранят нещо или те накажат за нещо което си направил опитвайки се да живееш ЖИВОТА а всъщност какво е ЖИВОТ ?
Когато бях на 12 си мислех '' о бях толкова послушно дете сега ще вляза в гимназията това ще са най-хубавите ми години от детството ми , ще намеря ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ за мен на 20 ще се омъжа и ще има прекрасен съпруг, хубава къща в подножието на града и вила в някоя отдалечена ново застрояваща се част на провинцията и така с щастливият розов край ...." Уви реалността ми удари доста огромен шамар в лицето и се започна с порастване то годините в гимназията бяха ужасни толкова много случки за който даже ще да те е срам да споделиш с някого и неща който да разказваш на всички тогава си на своя епилог от комуникации , всички за познанства значещи и влияещи на бъдещето ти
На 16 се бях влюбила в момчето но то разби сърцето ми и ми помогна , тогава се чудех дали за да пораснеш трябва да ти разбия сърцето за да се отправиш към света на възрастните , така започнах да търся подходящият но плановете ми от 12 годишно глупаво момиче и вече не исках онази приказка значи че в живота няма такива приказки каквато исках има ги единствено във книгите и филмите и в онази изкривена вселена на фантазиите нашето огледало на несбъднати мечти и огромни желания ..."
На 18 вече знаех че всичко една голяма лъжа исках твърде много от живота а не давах нищо след няколко месеца започнах да давам и всичко което исках се получаваше и зная вече че има моменти на радост и на тъга , вече търся човекът в който въпреки всички негови кусури аз отново ще го обичам и гледам за бъдещето да е по-добро и да гоня кариерата си а любовта ще дойде като възнаграждение

Но......

http://www.youtube.com/watch?v=muDZD3wgoHI&feature=autoplay&list=FLQ_yDHGO9C1U&index=58&playnext=4

По добре спри
тръгни си от мен
нараняваш ме много повече
от колкото помагаш
обичам те
но не мога така
ако продължа
ще съсипя себе си !

what the helll .........

лялляляля споменах ли
че съм бъркотия
която едва ли някога
ще се оправи и едва ли някога
ще знам
какво наистина искам
знам , че искам
да правя всичко
но вие ми пречите
махне те се от пътят ми
а ти малкия
защо все още разхождаш се из мислите ми .
Нима не ти омразна да тормозиш .
С теб сме различни векторни величини
едва ли ще можем някога да се доближим
но въпреки това
оставаш щастливата ми звезда !

разбита на милиони парчета защо сърцето не пита а само взима решения защо трябва да се влюбим в човек не ни е по силите да обичаме да ни даде да се доближим и със всеки изминал ден да се отдалечава все повече от нас мисля си че така би било правилно но уви не е боли жестоко като нож пронизва сърцето си когато видя те и започва да кърви все по-силно мога ли да се боря със себе си колко още време ще ми трябва да забравя те Този твой облик заседнал е в мен като буца на гърлото , тежи ми много бих искала да прегърна те но мога ще се счупиш ако доближат или в лед превърнеш се някак толкова обичащо като две противоположности , сълзи те стичат се а аз не мога да ги спра моля се и повтарям си силна съм мамка му силна съм защо тогава още страдам по теб защо колкото повече бягам от това да стана от ония ходещи безполезни зомбита толкова повече тласкаш ме на там не искам нищо освен да продължа напред не мога да си позволя да искам теб защото ти винаги ще си там а аз ще съм тук !

♫ Извини ме ♫

Хей приятел ......виж
сладък си
ще ме извиниш ли
за любопитството ми
но не мога да ти
издържа на чара
на изгарящия поглед
с когото ме пронизваш
от отдавна те засичам
беше ме малко срам
да те заговоря
но реших се и на правих го
не съжалявам
Факт !
невероятен си
не мога да ти се наситя
извини ме за това че се натрапвам но
ме привличаш
чакам с нетърпение да изляза
да те видя някъде там
да засека погледат ти
този мръсен и подлудяващ поглед
тези твой очи

Без теб

Не мога да се върна там
на дъното
без тебе ще продължа
дори и да боли
вървя а ти не разбираш
моля чуй ме
търся себе си
искам да съм себе си
с теб превърнах се
онази от многото фалшиви кукли ,
това не съм .
Без теб съм по-добре
дори да боли ,
отново ще бягам

Ever Dream

Последвах сърцето си и ме отведе до задънена улица гледам глупаво и се чудя защо
след време разбрах че любовта или това първично привличане заслепява очите и заблуждава умът .Толкова подло и беззащитно е човешката душа от злите очи на любовта тя е наркотик който първоначално прониква във теб възвишавате и после пускате от високо а ти се разбиваш на парчета долу в реалността стъпил на крака и молещ се болката да спре от любовта .. след време си се оправил но отново искаш от нея и не преставаш да я търсиш без нея не можеш тя е наркотик за всички нас а тези който са се отказали от нея това са онези лунатици който никога не са посмели да опитат от нея .
От една страна и се присмивам , че са страхливи и не смеят да я опитат , но от друга им се възхищавам че запазват разумът си , но честно казано ако знаех всичко това щях да опитам от нея защо ли не защото съм мазохист .Знам че някога в края няма да има болка а ще онова ненаситно и опиятно състояние което е от началото ще трае вечно .За това продължавам да опитвам от нея докато не го намеря него моя постоянен наркотик .

Знаеш ли че боли

ах тази история за разбито сърце се повтаря защо ли питам се и сама си отговарям твърде много мечти твърде много исках от живота ли не зная но знам вече какво ще направя
Ще заровя сърцето си там дълбоко и заедно със него спомена за теб , зная че ще мине време преди отново да мога да те забравя и моля съдбата да не ни среща повече защото не зная дали ще мога за пореден път да скрия цялата тази болка и слабост , не ме срам че се чувствам като глупачка или че всички виждат слабостта ми като четат това , така на ме ми олеква аз си изливам душата както и ще продължа да го правя но ти за мен си погребан там някъде много се надявах да не трябва да го правя това , питам се защо и стигам до там че ти сам пожела .Дори сега да боли ще продължавам напред на инат на живота ще живея щом не мога да бъда щастлива ...............
Заедно със фалшивата усмивка ще продължа щом така искате ще бъда една от тях ...

Strong

мило време направи ме силна
чувствам се толкова безпомощна
сякаш някои взе
цялата ми жизнен енергия
чудя се дали ще мога
да продължа напред

толкова много бъркотии станаха

Толкова не разяснени неща
толкова много неща се покриха
толкова много болка скрих в себе си
не зная дали ще мога да издържа
толкова много неша искам да кажа
но не мога защото ме е страх
от казаните неща да не загубя теб
зная че не трябва да се боя
но когато обичаш някого
страхът е много по-голям
и той царува в теб
докато в теб тлеят съмнения
породени от игнориране то на другият ...

Бягай

Бягай колкото искаш
крий се колкото искаш
но знай едно
любовта не пита
тя връхлита
да не би да мислиш че съм мазохист към себе си
та да страдам по теб
проклетнико чаровен
боли болката изгаря
от пепелта отново възкресява се
колко пъти лъгах се
залъгвах се
но не се получи
не мога да спра да те обичам
боли ти си моята сладка жива рана
Никой не ще може да
ми забрани да чувствам
запомни го
бягай
но не искай аз да те забравям
имаш ли очи и сърце
да искаш това от мен
след като не говориш
а само с поглед пронизваш тялото ми

A ти знаеш ли ...?

А ти знаеш ли какво е да се бориш ?
За какво да живееш
Защо дните ти минават покрай теб , без да направиш нищо
Запитвал ли си се каква е причината ?
Дали тя е в теб или в някого другиго
Къде изчезна духът ти за живот ?
Къде е усмивката от лицето ти ?
Защо я няма ?
Питал ли си се стрували си да пропилеем живота си за някого когото обичаме ?
Струва ли си да се борим за него ?
Опитвал ли си да заспиш една вечер без да ругаеш другите за грешките си ?
Да заспиш без сълзи от гняв и болка по лицето ?
Да станеш сутрин без нацупена физиономия ?
Да се усмихнеш и да поздравиш непознат на улицата ?
Кога ще се промениш ?
Кога ще се получи това ?
Струва ли си да си по-добър в този ужасен свят ?

Просто се усмихни забрави за всичко и продължи напред .
Върни стария весел и готов на всякакви простоти човек във себе си и без мен
, сега мен ме няма аз съм там горе и те наблюдавам
вярвам в теб
стига тъжи
време е и ти да заживееш живота от който се криеш !

Ангел пазител

Виждам , че подаваш ми ръка
в този сив за мен момент
и благодарна съм аз за това
че има още кой да вярва в мен

Години минаваха се
аз лутах се и те търсих
а ти вечно бил си до мен
горе на синия небосвод

Всяка вечер идваш ти при мен
милваш нежно моята ръка
шептиш нежно в ухото ми
мелодични приспивни песни

Цялата тъга от сивия ден изчезва
потапям се в гласът ти кадифен
и грубите ти ръце отнасят ме
там където не мога да бъда наранена

search for....

Търся сърце
търся душа
не ми казвай
че не си опитвал от любовта
Аз опитах
Нараниха ме
И сега търся някой
Да ми покаже
Да ми припомни
Какво беше това Любов
Какво е да си обичам с цялото си съществува не
Да умираш за някого
Да се интересуваш от него
Да се грижиш за него
така като и той от теб
Не ще можеш да го спреш
Да го показваш
Това-Щастието
То ще блика от теб на струи като фонтан
ще ти се иска да крещиш
Не ще можеш да свалиш усмивката си от лицето
Ще радваш хората около теб
Знаеш че е вярно
Не ще можеш да го скриеш

Стига да обичаш някого когото си заслужава !!!

Ах тази съдба

Проклинам съдбата че отново срещана ме с теб не мога да те имам .Отново влюбих се в теб или просто искрата от изстиналата любов отново запламтя този огън в мен гори и изгаря ме до болка .Чудя се защо отново трябваше да те видя първия път те загубих сега трябва да се боря за тебе ли?! Но аз нямам никакво право да те искам присъствие то ми сякаш те смущава и отвращава , но очите ти друго говорят те са по объркани от както прогони ме от живота ти , и ти се чувстваш по - объркан от мен , не искам да знаеш колко много ме боли за тебе , не искам да знаеш колко много плача вечер , колко много проклинам се че не правя това което трябваше да направя преди време защо трябваше да се стига до тук , толкова глупава бях , че ме яд на себе си . толкова много искам да кажеш да покажеш какво да направя , да заключа отново сърцето си и да те забравя или да се боря и да бъда търпелива , но сам знаеш че колкото повече време минава нощите стават все по мъчителни от безсънните нощи , а дните стават непоносими от всички тези щастливи хора около мен усмихвам се и се радвам за тях и в също време чудя се някога ще мога ли аз да изпитам тази вълнуваща пламтяща от щастие любов или тя е мираж само за мен , дните нижат се бързо а мислите ми за теб стават спомени посивели на белия фон на стените снимките пожълтяват а очите все повече се пълнят с мъка . Дали някога ще смееш а кажеш или наказваш ме за моята глупота , за да мога да се науча да ценя и да знам какво искам .. толкова много въпроси който ще останат без отговор ...

Блогчето

Здравейте мили мой пътешественици обръщам се към вас и най искрено ви моля като минавате покрай сайта тъй като напоследък е станал по посетяван, да пускате по някое друго коментарче , било то критика или похвала , критиката ще я приема нали трябва да се учим от грешките си !
И Честита Баба Марта !

Малко надъхващ кураж

Казваха ми че съм малка
заради това съм добра ,
наивна
позволявам да ме тъпчат
послушах вътрешния си глас и една малка руса фея
да се боря за това което искам .
вече знам какво искам
търпеливо ще се боря
, зная че рано или късно ще се възнагради това мое чакане
зная и вече , че не съм толкова добра
за враговете ми сам най- ужасния човек
за приятелите ми съм просто аз JUST BLUE PI
, една единствена светлинка ме води напред
това е мисълта за теб
преследвам я като лъв немощно животно ,
давам и ще продължавам да гоня целите
независимо от това коя тати-на к*рва ми застане на пътя !

Ти ....

Всеки се нужда е от вдъхновение
ти си това за мен
всеки се нуждае от душа
от красива мелодия която да топли спомените
когато нощите са толкова дълги и пусти
,живота не е лесен ,
пътищата ни се разделих ,
а светът ми се разпадна ,
падам но една мисъл ме поддържа жива
и тя е за теб
ти си моя лъч светлина
който пронизва мрака
дори вече да те няма около мен
Гледам избелялата ти снимка и усещам истината усещам че някога би простил че се промених дори малко .
Спомням си как подкрепяше ме дори и да знаеше че ще падна така като звездите поддържаха луната
Дори да съм сама
усещам духът ти
спомена от теб ми помага да продължа напред.
За мен си като сън ,
точно като калейдоскопски цветове който ме обгръщат и припомнят спомените .
Казвала ли съм ти че си красив ....

прости ми

Моля те да ми простиш , толкова много грешки , глупави постъпки породени от инат , света със всяка секунда се променя гледам в теб и съм сигурна че ще ме разбереш не мога да остана тук задушавам се , виждайки истината и бясна съм на себе си че изгубихте , не зная така мисля така съдя по действията ти , но искам да ми простиш че се предадох няма в мен вече надежда да се боря няма от къде да я черпя ти изчезна като лъч във северното сияние един прекрасен лъч надежда отиде си и аз смятам да направя същото отивам си няма да те притеснявам повече бе ми даден втори шанс като се срещахме отново но пропилях го тичайки да угодя на другите и загубихте не съжалявам за нищо станало , съжалявам само за едно че когато можех не те целунах довиждане радвам се че бе част от живота ми , не мога да ти кажа сбогом надявам се отоново съдбата да ни срещне и по-добри времена :)

любовта тя ме води напред
тя е моята светлина ,
моята надежда
осветена от малко лунна светлина
луната
и
любовта
двата двигателя на живота ми ,
изгаси лампите
остави луната да свети
наслади се на сребристата и светлина
леко ненаситна
желая теб
още от омагьосваща светлина на луната
ти си моя наркотик
моя личен хероин
мога да те дозирам както пожелая
аз съм ненаситна
да се възползвам от това което най-много обичам в съчетание малко

All of me

Мечта
блян
мираж
Това си ти за мен !
човек съвършено перфектен за мен
Но не мога да те имам
Дали ще мога
да се науча
да те обичам от разстояние
Гледайки как се движиш изпивам те с очи
а очите ми тънат в мъка и потъват в сълзи
защото крещят че умират без теб
не те виждах седмица ,
болеше
бях привързана
всеки ден да те наблюдавам
да давам от любовта си
без да знаеш
мина месец без да те виждам
някак свикнах с тази мисъл
нали сме големи хора казвах си
всичко ще се оправи
но ти спря да комуникираш
и аз спрях да вярвам
спрях да се надявам
за една любов
дори тръгнала от мимолетно хлътване
се нужда е от двама
но за тази наша игра
също се нуждаят двама
но тези двама
имат пречки и никога не достигаме един до друг
минаха се шест месеца
а от теб нито дума
нито жест
от жал
инат
мъка
бунтарство
потърсих щастието другаде но
опарих
и сега ми оста единствена
да чакам
дали наистина си ти
или просто играта
която играехме е било само игра
мимолетно развлечение
винаги ще бъде загадка за мен това
, няма да забравя момента
когато пропуснах да те целуна ,
знаех какво искаше
не го направих
защо мислех че е рано
не исках да бързам
но съм грешила
изгубих те
сега от теб
е само споменът
за съществуването ти !

И осъзнах че без теб съм била самотна , но споменът от теб избледнява ...

Умираща надежда

Губя се в сенките на нощта ,губя разсъдъкът си заспивам мечтаейки за ангелът който ще дойде и спаси , чувствам как губя сърцето и душата си , опитвам се да вървя напред а нищо не виждам пред мен е пълен мрак , обгърнат от сиви сенки който успешно съсипват ме , мъча се да дишам но убийствена миризма на подлост лукавия на мръсни дела съдира белите ми дробове алчността лази по хората и изпивайки като жизнен вампир докато не ги превърне в поредните зомбирани перфектни лъжци , свалят ти звезди и после взимат най ценното от теб невинността и чистотата, искам да го спра но не мога то е по силно тъгата и мъката нахлуват и прониза умиращо ми сърце пламтящо в гърдите ми , тази топлота замъглява мисленето ми и подвежда все повече дори загубвам контрол над собственото ми тяло , тази злиния в във въздуха като опияняващ наркотик омайва ме .Мислейки , че стигнала съм дъното и че няма къде да падам повече и борейки се сред тази тълпа от алчнотия и завист се боря не виждаща едва движеща се ще се боря искам да стана да се изправя и да го намеря човекът който ще е винаги до мен но е толкова трудно след тази тълпа с фалшиви маски , никога не знаеш дали е истинския за когото се представя , последния ми въпрос преди да затворя очи и да се отдам на отшелничеството ще е Дали има такъв човек и ако има моля те чуй безпомощния ми вик за надежда и покажи ми пътят за светлината и по-доброто .....

защо живота е толкова сложен ?

Задавам си този въпрос всеки де , разсъждавам , но не стигам до отговор .На пръв поглед живота устроен така : отиваш да учиш в училище -там се запознаваш с реалния и суров свят , бориш се да оцелееш а същото време пред родителите ти успехът ти да е на ниво а не само пред тях за в бъдеще ще ти трябва за истинския живот .годините който прекарваш в учене се учиш да живееш , оформяш своите принципи поставяш своите цели изграждаш себе си като личност и независима от никого индивидуалност ....
Зная , че по-добри дни ще идват , но не зная кога .... Живота е една игра карма и всичко се върти .......

За поредна вечер седя
опитвам да анализирам
какво става с мен
с хората около мен
със света
в които живея
всичко се променя
за стотна от секундата
всяка една дума
действие ,
израз
мнения
променят съдбите ни
А защо е така ?

Welcome to the Black Parade

когато бях малка майка ми показа една звезда която изгрява първа всяка вечер на небосвода , като малка обичах да гледам как се появява беше най-хубавата и най- силно блестящия звезда тя бе моя пътеводител и най- добра приятелка изливах всичко на нея докато един ден , изпуснах нейното изгряване ... защо с годините почнах да пораствам и да се развивам вече знаех че това е обикновено небесно тяло вече не ми пукаше коя е защото мен ме болеше защо се затворих в себе си вече не разкривах на никой как се чувствам защо ли ?
Бях прекалено наранена и в мъката си се затворих отчуждих се дори и от вечерницата затова сега аз седя и милвам се на луната сега тя е моята нощна приятелка която служа мъките и терзанията на едно порастващо момиче , дете вече си бе отишло удавна а проблемите все повече .
Всяка вечер е един и същи черен парад , на хора безразлично почернели и посивели от ежедневието изморени и нервирани лица , бутащи викащи и оплакващи се срещам прибирайки се нагоре по хълма отивайки да споделя на луната и надявайки се някой ден как вечерницата изгрява да мога да споделя и на нея за черния парад който е обзел хората .
Защо черен ли ?
защо в тази държава умираща и затъваща в боклуци как да е ?
боклуци преносно и буквално употребена хората са станали все по егоистични и враждебно настроени в моя свят са почерняли от алчност и печал тази злоба която таят в душите ги обзема като чума и изпива мозъците им и кара го да замърсяват природата която от своя страна умира а когато нещо умира то повяхва и след време почернява прах и пепел се носят из въздуха и тровят белите ни мисли на малцината останали трезво разсъждаващи и борейки се срещу тази тълпа от модифицирани зомбита се изгубваме един по един и се сливаме със тази тъжна картина луна от тези мой думи всяка вечер сякаш разбира и свети по слабо и по-слабо и тя рони горчиви сълзи защо тя вижда всичко и си е спомнила за красивите и топли чувства който имаше някога из хората ....

спомените идват като сенки от мрака напомнящи за стари рани които болят много като се замислиш колко много болка и мъка си преживял сълзите от нищото се появяват стичат се така бавно както и болката пробождала те е , казваш си че отваряш нова страница бориш се да започнеш на ново но тези горчиви и болезнени спомените преследват като демон малко дете в сънят му и те повалят позволи на болката да премине през теб изживей дадения момент казват , че така е по-добре и демоните от миналото ще спрат да те преследват но това цялостно изживяване е болезнено кара всяка твоя сетивно и фибра да треперят от мъка и болка защо сърцето е било глупаво и нее послушало разумът и сега си плащаш превивайки се на кълбо , и след като си изплакал цялата тази болка усещаш леко облекчение , но в теб царува хаос и кървави рани зеят отворени сякаш гръдният ти кош е отворен и са всели сърцето ти едвам дишаш ..Понякога си казваш не може и да е по - лошо но то става не само че са те предали любими и много скъпи за теб хора и но идват нови и нови изненади аз на това му казвам несправедлив реално суров живот и колкото и да даваш никога няма да се насити да му е достатъчно да те нарани и повали ти трябва да си там доло за да може да те тъпче все повече и повече ... но за да усетиш насладата от това да живееш трябва да се бориш да се изправиш лице в лице със него да се усмихнеш и победно да го надхитриш за да чувстващ щастие любов и радост но най вече удоволствие че си жив и живееш ... трябва да бъдеш активен за да го победиш в собствената му игра и правила =)

Believ ......

вярвай !

казваха ми като малка
в мечтите бори се
и те ще станат реалност
поредната глупост
поредното разочарование от подлия живот
колкото повече се боря пораствам
осъзнавам че става все по трудно и трудно
надявам се
до ме все още да бъдат тези
който ме подкрепят
защо черпя сили от тях
Непрекъснато ми повтарят колко е важно да не спирам на вярвам в себе си иначе няма да постигна нищо
благодаря ви че всеки път ми давате кураж да продължа напред ! =)

Ще мога ли да избягам от себе си
да осъзная грешките ми
а да ги поправя
Майната му !
Живее ми се
ще правя грешки
защо са сладки
Съжалявам ако нараня някого
така бях научена
от суровия живот !