Последвах сърцето си и ме отведе до задънена улица гледам глупаво и се чудя защо
след време разбрах че любовта или това първично привличане заслепява очите и заблуждава умът .Толкова подло и беззащитно е човешката душа от злите очи на любовта тя е наркотик който първоначално прониква във теб възвишавате и после пускате от високо а ти се разбиваш на парчета долу в реалността стъпил на крака и молещ се болката да спре от любовта .. след време си се оправил но отново искаш от нея и не преставаш да я търсиш без нея не можеш тя е наркотик за всички нас а тези който са се отказали от нея това са онези лунатици който никога не са посмели да опитат от нея .
От една страна и се присмивам , че са страхливи и не смеят да я опитат , но от друга им се възхищавам че запазват разумът си , но честно казано ако знаех всичко това щях да опитам от нея защо ли не защото съм мазохист .Знам че някога в края няма да има болка а ще онова ненаситно и опиятно състояние което е от началото ще трае вечно .За това продължавам да опитвам от нея докато не го намеря него моя постоянен наркотик .
Няма коментари:
Публикуване на коментар