Проклинам съдбата че отново срещана ме с теб не мога да те имам .Отново влюбих се в теб или просто искрата от изстиналата любов отново запламтя този огън в мен гори и изгаря ме до болка .Чудя се защо отново трябваше да те видя първия път те загубих сега трябва да се боря за тебе ли?! Но аз нямам никакво право да те искам присъствие то ми сякаш те смущава и отвращава , но очите ти друго говорят те са по объркани от както прогони ме от живота ти , и ти се чувстваш по - объркан от мен , не искам да знаеш колко много ме боли за тебе , не искам да знаеш колко много плача вечер , колко много проклинам се че не правя това което трябваше да направя преди време защо трябваше да се стига до тук , толкова глупава бях , че ме яд на себе си . толкова много искам да кажеш да покажеш какво да направя , да заключа отново сърцето си и да те забравя или да се боря и да бъда търпелива , но сам знаеш че колкото повече време минава нощите стават все по мъчителни от безсънните нощи , а дните стават непоносими от всички тези щастливи хора около мен усмихвам се и се радвам за тях и в също време чудя се някога ще мога ли аз да изпитам тази вълнуваща пламтяща от щастие любов или тя е мираж само за мен , дните нижат се бързо а мислите ми за теб стават спомени посивели на белия фон на стените снимките пожълтяват а очите все повече се пълнят с мъка . Дали някога ще смееш а кажеш или наказваш ме за моята глупота , за да мога да се науча да ценя и да знам какво искам .. толкова много въпроси който ще останат без отговор ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар