Малко надъхващ кураж

Казваха ми че съм малка
заради това съм добра ,
наивна
позволявам да ме тъпчат
послушах вътрешния си глас и една малка руса фея
да се боря за това което искам .
вече знам какво искам
търпеливо ще се боря
, зная че рано или късно ще се възнагради това мое чакане
зная и вече , че не съм толкова добра
за враговете ми сам най- ужасния човек
за приятелите ми съм просто аз JUST BLUE PI
, една единствена светлинка ме води напред
това е мисълта за теб
преследвам я като лъв немощно животно ,
давам и ще продължавам да гоня целите
независимо от това коя тати-на к*рва ми застане на пътя !

Ти ....

Всеки се нужда е от вдъхновение
ти си това за мен
всеки се нуждае от душа
от красива мелодия която да топли спомените
когато нощите са толкова дълги и пусти
,живота не е лесен ,
пътищата ни се разделих ,
а светът ми се разпадна ,
падам но една мисъл ме поддържа жива
и тя е за теб
ти си моя лъч светлина
който пронизва мрака
дори вече да те няма около мен
Гледам избелялата ти снимка и усещам истината усещам че някога би простил че се промених дори малко .
Спомням си как подкрепяше ме дори и да знаеше че ще падна така като звездите поддържаха луната
Дори да съм сама
усещам духът ти
спомена от теб ми помага да продължа напред.
За мен си като сън ,
точно като калейдоскопски цветове който ме обгръщат и припомнят спомените .
Казвала ли съм ти че си красив ....

прости ми

Моля те да ми простиш , толкова много грешки , глупави постъпки породени от инат , света със всяка секунда се променя гледам в теб и съм сигурна че ще ме разбереш не мога да остана тук задушавам се , виждайки истината и бясна съм на себе си че изгубихте , не зная така мисля така съдя по действията ти , но искам да ми простиш че се предадох няма в мен вече надежда да се боря няма от къде да я черпя ти изчезна като лъч във северното сияние един прекрасен лъч надежда отиде си и аз смятам да направя същото отивам си няма да те притеснявам повече бе ми даден втори шанс като се срещахме отново но пропилях го тичайки да угодя на другите и загубихте не съжалявам за нищо станало , съжалявам само за едно че когато можех не те целунах довиждане радвам се че бе част от живота ми , не мога да ти кажа сбогом надявам се отоново съдбата да ни срещне и по-добри времена :)

любовта тя ме води напред
тя е моята светлина ,
моята надежда
осветена от малко лунна светлина
луната
и
любовта
двата двигателя на живота ми ,
изгаси лампите
остави луната да свети
наслади се на сребристата и светлина
леко ненаситна
желая теб
още от омагьосваща светлина на луната
ти си моя наркотик
моя личен хероин
мога да те дозирам както пожелая
аз съм ненаситна
да се възползвам от това което най-много обичам в съчетание малко

All of me

Мечта
блян
мираж
Това си ти за мен !
човек съвършено перфектен за мен
Но не мога да те имам
Дали ще мога
да се науча
да те обичам от разстояние
Гледайки как се движиш изпивам те с очи
а очите ми тънат в мъка и потъват в сълзи
защото крещят че умират без теб
не те виждах седмица ,
болеше
бях привързана
всеки ден да те наблюдавам
да давам от любовта си
без да знаеш
мина месец без да те виждам
някак свикнах с тази мисъл
нали сме големи хора казвах си
всичко ще се оправи
но ти спря да комуникираш
и аз спрях да вярвам
спрях да се надявам
за една любов
дори тръгнала от мимолетно хлътване
се нужда е от двама
но за тази наша игра
също се нуждаят двама
но тези двама
имат пречки и никога не достигаме един до друг
минаха се шест месеца
а от теб нито дума
нито жест
от жал
инат
мъка
бунтарство
потърсих щастието другаде но
опарих
и сега ми оста единствена
да чакам
дали наистина си ти
или просто играта
която играехме е било само игра
мимолетно развлечение
винаги ще бъде загадка за мен това
, няма да забравя момента
когато пропуснах да те целуна ,
знаех какво искаше
не го направих
защо мислех че е рано
не исках да бързам
но съм грешила
изгубих те
сега от теб
е само споменът
за съществуването ти !

И осъзнах че без теб съм била самотна , но споменът от теб избледнява ...

Умираща надежда

Губя се в сенките на нощта ,губя разсъдъкът си заспивам мечтаейки за ангелът който ще дойде и спаси , чувствам как губя сърцето и душата си , опитвам се да вървя напред а нищо не виждам пред мен е пълен мрак , обгърнат от сиви сенки който успешно съсипват ме , мъча се да дишам но убийствена миризма на подлост лукавия на мръсни дела съдира белите ми дробове алчността лази по хората и изпивайки като жизнен вампир докато не ги превърне в поредните зомбирани перфектни лъжци , свалят ти звезди и после взимат най ценното от теб невинността и чистотата, искам да го спра но не мога то е по силно тъгата и мъката нахлуват и прониза умиращо ми сърце пламтящо в гърдите ми , тази топлота замъглява мисленето ми и подвежда все повече дори загубвам контрол над собственото ми тяло , тази злиния в във въздуха като опияняващ наркотик омайва ме .Мислейки , че стигнала съм дъното и че няма къде да падам повече и борейки се сред тази тълпа от алчнотия и завист се боря не виждаща едва движеща се ще се боря искам да стана да се изправя и да го намеря човекът който ще е винаги до мен но е толкова трудно след тази тълпа с фалшиви маски , никога не знаеш дали е истинския за когото се представя , последния ми въпрос преди да затворя очи и да се отдам на отшелничеството ще е Дали има такъв човек и ако има моля те чуй безпомощния ми вик за надежда и покажи ми пътят за светлината и по-доброто .....

защо живота е толкова сложен ?

Задавам си този въпрос всеки де , разсъждавам , но не стигам до отговор .На пръв поглед живота устроен така : отиваш да учиш в училище -там се запознаваш с реалния и суров свят , бориш се да оцелееш а същото време пред родителите ти успехът ти да е на ниво а не само пред тях за в бъдеще ще ти трябва за истинския живот .годините който прекарваш в учене се учиш да живееш , оформяш своите принципи поставяш своите цели изграждаш себе си като личност и независима от никого индивидуалност ....
Зная , че по-добри дни ще идват , но не зная кога .... Живота е една игра карма и всичко се върти .......

За поредна вечер седя
опитвам да анализирам
какво става с мен
с хората около мен
със света
в които живея
всичко се променя
за стотна от секундата
всяка една дума
действие ,
израз
мнения
променят съдбите ни
А защо е така ?

Welcome to the Black Parade

когато бях малка майка ми показа една звезда която изгрява първа всяка вечер на небосвода , като малка обичах да гледам как се появява беше най-хубавата и най- силно блестящия звезда тя бе моя пътеводител и най- добра приятелка изливах всичко на нея докато един ден , изпуснах нейното изгряване ... защо с годините почнах да пораствам и да се развивам вече знаех че това е обикновено небесно тяло вече не ми пукаше коя е защото мен ме болеше защо се затворих в себе си вече не разкривах на никой как се чувствам защо ли ?
Бях прекалено наранена и в мъката си се затворих отчуждих се дори и от вечерницата затова сега аз седя и милвам се на луната сега тя е моята нощна приятелка която служа мъките и терзанията на едно порастващо момиче , дете вече си бе отишло удавна а проблемите все повече .
Всяка вечер е един и същи черен парад , на хора безразлично почернели и посивели от ежедневието изморени и нервирани лица , бутащи викащи и оплакващи се срещам прибирайки се нагоре по хълма отивайки да споделя на луната и надявайки се някой ден как вечерницата изгрява да мога да споделя и на нея за черния парад който е обзел хората .
Защо черен ли ?
защо в тази държава умираща и затъваща в боклуци как да е ?
боклуци преносно и буквално употребена хората са станали все по егоистични и враждебно настроени в моя свят са почерняли от алчност и печал тази злоба която таят в душите ги обзема като чума и изпива мозъците им и кара го да замърсяват природата която от своя страна умира а когато нещо умира то повяхва и след време почернява прах и пепел се носят из въздуха и тровят белите ни мисли на малцината останали трезво разсъждаващи и борейки се срещу тази тълпа от модифицирани зомбита се изгубваме един по един и се сливаме със тази тъжна картина луна от тези мой думи всяка вечер сякаш разбира и свети по слабо и по-слабо и тя рони горчиви сълзи защо тя вижда всичко и си е спомнила за красивите и топли чувства който имаше някога из хората ....

спомените идват като сенки от мрака напомнящи за стари рани които болят много като се замислиш колко много болка и мъка си преживял сълзите от нищото се появяват стичат се така бавно както и болката пробождала те е , казваш си че отваряш нова страница бориш се да започнеш на ново но тези горчиви и болезнени спомените преследват като демон малко дете в сънят му и те повалят позволи на болката да премине през теб изживей дадения момент казват , че така е по-добре и демоните от миналото ще спрат да те преследват но това цялостно изживяване е болезнено кара всяка твоя сетивно и фибра да треперят от мъка и болка защо сърцето е било глупаво и нее послушало разумът и сега си плащаш превивайки се на кълбо , и след като си изплакал цялата тази болка усещаш леко облекчение , но в теб царува хаос и кървави рани зеят отворени сякаш гръдният ти кош е отворен и са всели сърцето ти едвам дишаш ..Понякога си казваш не може и да е по - лошо но то става не само че са те предали любими и много скъпи за теб хора и но идват нови и нови изненади аз на това му казвам несправедлив реално суров живот и колкото и да даваш никога няма да се насити да му е достатъчно да те нарани и повали ти трябва да си там доло за да може да те тъпче все повече и повече ... но за да усетиш насладата от това да живееш трябва да се бориш да се изправиш лице в лице със него да се усмихнеш и победно да го надхитриш за да чувстващ щастие любов и радост но най вече удоволствие че си жив и живееш ... трябва да бъдеш активен за да го победиш в собствената му игра и правила =)