когато бях малка майка ми показа една звезда която изгрява първа всяка вечер на небосвода , като малка обичах да гледам как се появява беше най-хубавата и най- силно блестящия звезда тя бе моя пътеводител и най- добра приятелка изливах всичко на нея докато един ден , изпуснах нейното изгряване ... защо с годините почнах да пораствам и да се развивам вече знаех че това е обикновено небесно тяло вече не ми пукаше коя е защото мен ме болеше защо се затворих в себе си вече не разкривах на никой как се чувствам защо ли ?
Бях прекалено наранена и в мъката си се затворих отчуждих се дори и от вечерницата затова сега аз седя и милвам се на луната сега тя е моята нощна приятелка която служа мъките и терзанията на едно порастващо момиче , дете вече си бе отишло удавна а проблемите все повече .
Всяка вечер е един и същи черен парад , на хора безразлично почернели и посивели от ежедневието изморени и нервирани лица , бутащи викащи и оплакващи се срещам прибирайки се нагоре по хълма отивайки да споделя на луната и надявайки се някой ден как вечерницата изгрява да мога да споделя и на нея за черния парад който е обзел хората .
Защо черен ли ?
защо в тази държава умираща и затъваща в боклуци как да е ?
боклуци преносно и буквално употребена хората са станали все по егоистични и враждебно настроени в моя свят са почерняли от алчност и печал тази злоба която таят в душите ги обзема като чума и изпива мозъците им и кара го да замърсяват природата която от своя страна умира а когато нещо умира то повяхва и след време почернява прах и пепел се носят из въздуха и тровят белите ни мисли на малцината останали трезво разсъждаващи и борейки се срещу тази тълпа от модифицирани зомбита се изгубваме един по един и се сливаме със тази тъжна картина луна от тези мой думи всяка вечер сякаш разбира и свети по слабо и по-слабо и тя рони горчиви сълзи защо тя вижда всичко и си е спомнила за красивите и топли чувства който имаше някога из хората ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар