Губя се в сенките на нощта ,губя разсъдъкът си заспивам мечтаейки за ангелът който ще дойде и спаси , чувствам как губя сърцето и душата си , опитвам се да вървя напред а нищо не виждам пред мен е пълен мрак , обгърнат от сиви сенки който успешно съсипват ме , мъча се да дишам но убийствена миризма на подлост лукавия на мръсни дела съдира белите ми дробове алчността лази по хората и изпивайки като жизнен вампир докато не ги превърне в поредните зомбирани перфектни лъжци , свалят ти звезди и после взимат най ценното от теб невинността и чистотата, искам да го спра но не мога то е по силно тъгата и мъката нахлуват и прониза умиращо ми сърце пламтящо в гърдите ми , тази топлота замъглява мисленето ми и подвежда все повече дори загубвам контрол над собственото ми тяло , тази злиния в във въздуха като опияняващ наркотик омайва ме .Мислейки , че стигнала съм дъното и че няма къде да падам повече и борейки се сред тази тълпа от алчнотия и завист се боря не виждаща едва движеща се ще се боря искам да стана да се изправя и да го намеря човекът който ще е винаги до мен но е толкова трудно след тази тълпа с фалшиви маски , никога не знаеш дали е истинския за когото се представя , последния ми въпрос преди да затворя очи и да се отдам на отшелничеството ще е Дали има такъв човек и ако има моля те чуй безпомощния ми вик за надежда и покажи ми пътят за светлината и по-доброто .....
Няма коментари:
Публикуване на коментар