28 юни 2010 г.

We Never be stranger


Дори на моменти да превъртам това не означава че не ви обичам ... превъртам точно заради това страх да не ви загубя защо вие означавате много за мен , дори сега и слаба защото ме предадоха , аз отново ще бъда онази която ме познавате силната забавната ентусиазирана..... готова за всякакви откачени неща , мисля че доказах ви че за нищо на света няма да ви предам или подведа Ние никога няма да бъдем вече четири непознати , а четири момичета споделящо нещо общо , как бих могла да ви оставя , както ангелът не оставя своето небе .
Толкова много общо минало и толкова настояще а за бъдеще да не говоря винаги до вас .... Поели едни път заедно ще го извървим дори да се цепим от време на време <3



П.П. : За момичета който останаха с мен дори и в единни от най- тежките моменти Love ya Girls

27 юни 2010 г.

Desert


Спомен
Пореден бих казал спомних за миналата пролет как ти потърси ме беше заслепен от невинна и детска усмивка , усмивката зад която криеше се разум готов да се погуби за минути само ако му се дадеше повод за веселба , тогава и открих моя наркотик , и и аз избрах наркотика пред теб защото ти бе възрастен дори да се захласнах по теб след всички съвети който даде ми установих година по - късно какво целял си и колко глупава и заблудена съм в същност моля те не се сърди , че такова голямо дете съм и ако ме срещнеш на улицата моля те не ме подминавай а обърни се и поне кажи едно ЗДРАВЕЙ .
Поздрави момичето което разигра те , и което разкайва се за грешката си ... но така трябвало е да стане .......Виновни ли сме ние хората , че не виждаме знаците който съдбата ни дава и че погрешно ги разчитаме
Бях в кафето заобиколена от съучениците си когато пуснаха песента с която ме поздрави за първи път и сподели , че това е любимата ти песен
Sting-Desert Rose (music)
Тогава моментално в съзнанието ми изплува ти с твоя прекрасен образ и всички неща който ми бе казал за живота спомних си всичко и разбрах тогава колко глупава съм .......
Моля се някой ден да се срещнем съвсем случайно и да можем да споделим и този пореден и последен момент на нас и бъдещето моля се този ден да дойде по - бързо

20 юни 2010 г.


AKo Нещо не ви харесва обвинете Нея тя е виновна =]

9 юни 2010 г.

......... за тебе..... . още питам


Но защо за тебе още питам .... колко малко ти до мене беше Нося се като река из живота и себе си бях и други бях и тебе те обичах , уж надживяла , разлюбила те бях , всяка нощ отново аз мисля за теб , сякаш 100 години ни делят един от друг , бягаме в различни посоки , но съдбата все преплита ни пътищата , и всеки път щом вали сещам се за тези горчиви спомени който само наслада за отминали моменти носят ми и след 100 години аз отново за теб ще питам ...... какво да дам за да продължа на там път без светлина и оказания , път без знаци как ще стане това колкото и да вървя нито една насока , пространството между световете ни е токова голямо сякаш безкрайно е , и граница е небето ни

8 юни 2010 г.

What do you want from me ?


Смелостта не е липса на страх. Смелостта е да направиш каквото трябва, когато трябва, въпреки че те е страх!


Но защо тогава всеки път се осмеля падам , щом проява тази наречена смелост толкова много неща били редни или не няма значение аз падам там дълбоко нараня , чудя се и се мая защо е така и как да оправя грешката ако има такава и защо аз все трябва да съм грешницата бореща се за правдата и правото да казва какво мисли без да се бой че ще нарани нечие надуто его , без страх да се усмихне , че в следващия момент най-добрия ми приятел отново и отново да забие нож в гърба ми , без страх , ХАХ това не ще възможно ли да е .Толкова пъти борих се че от войни и от битки ми омръзна искам да е друго яче да е по лесно всичко в очите да се казва но научиха ме така и колкото и повече да се съпротивя ставам като тях да крия и да правя засади , просто няма да се отказвам отново паднала съм и събирам сили да се изправя и да продължа напред ...Какво искаш от мен ,YEAHH , страх ме че някой ден ще се събудя и ще осъзная че заради тази моя доброта пропиляла съм живота си и че така не се научих да бъда егоист , аз да съм щастлива първо а не другите , но така и не успях поне това успях да съхраня от себе си , И какво от това пак ще има хора който искат да ме свалят долу само че чудя се защо , аз вече няма нищо какво още искат че дори и душата ми взеха , продължавам да дишам без сърце в гърдите си , липсва ми веселия му ритъм и борбата за щастие , радост и забава , сега е потънало в дълбок сън и не зная дали ще се събуди бе отровено , но заради него ще се опитвам да продължа да го събудя един ден и да е щастливо и да върна си душата и да се радвам на живота YEAHHH ,
BABY , а ти знаеш ли това как аз се чувствам , със сигурност не преодолях те , преодолях и поредния , поредния който успя да проникне там дълбоко в мен и да запали онзи малък пламък за надежда в мен , но уви не не беше той който ще го задържа за по- дълго , той е като пеперуда трябва му свобода и избор е го виня защо аз бях наивната и искащата .... Дори и за любов уморих се да прося и от приятелите си дори , казват ми не се предавай но аз не мога , трябва ми секунда да дишам да мога да осъзная къде стигнах и как да продължа връщане на зад няма , да това съм аз уплашена от нещо мъничко очакваща големия погром , а може би мина и сега предстоят успехи ем това не мога да кажа или предвидя защо все още тъмно и сиво е сляпа съм в момента за много неща ... чаках да подаде ми се ръка но , не ще се опитам да ги послушам дори да не зная правили са или не и сега да им имам ли довери е ще помогнат ли или не , толкова уплашена че не е истина , искам всичко да е ярко да го намеря оня мухльо по който ще въздишам да ме разсмива , и да забравям за времето и проблемите си , но едва ли толкова обезкуражена . Yeah


What do you want from me ?

5 юни 2010 г.

Спокойно.......


Спокойно , нежно ,влачещо някак пухкаво облачно е ...Чувствам се добре спокойна съм това е невероятно от толкова време на сам не съм мислила ,че неспокойствието ми ще изчезне за щастие вече го няма ... свободна без повече грижи оная карантия най накрая се успокой и на мен ми е добре , дори да го харесвам , това няма значение важното да е щастлив , всичко започва да се подрежда на ново .Отново усмивката ми е на лицето и е нераелна част от мен обичам да ставам сутрин и да ме галят слънчевите лъчи , благодаря на човека който ми даде сили да продължа напред както и на самата себе си че отново събрах сили и съм напред ще съм хепи на пук на другите нека ги е яд ....

4 юни 2010 г.

If i had you


Всичко което се нуждая на този свят е малко любов
има предостатъчни дрехи , обувки , телефони ,пари,
Празни бутилки от алкохол ,
странно обичам да ги колекционирам за да ми напомнят
колко самотна съм всъщност по край толкова много приятели готови да дадат живота си ,
толкова много слава , а в същност самотна като куче , ближеща рани по солени и от сол по горчиви и от 25 годишното вино което пия в момента , всичко което имам не може да се сравни с това
АКО ИМАХ ТЕБ !
Живота ми щеше наистина да е купон щеше да бъде екстаз от наслада и щастие
Има тънка линия между светлината и тази линия на тъмнината Baby
Това е борбата да преоткрия себе си и да спечеля теб ,
Но АКО ИМАХ ТЕБ
това би било единственото нещо от което ще имам нужда някога



2 юни 2010 г.



Понякога поставяш стени окло себе си
, не за да отблъснеш хората ,
а за да видиш на кого
му пука достатъчно ,
за да ги разбие

1 юни 2010 г.

Ще ме хванеш ли


Продължавам да вървя напред , със всяка моя стъпка се приближавам към върха на планината , когато стигна горе ще ме чакаш ли ще ми подадеш ли ръка или вече ще си с друга , вся вечер край лагерния огън виждам образа ти усмихнат галещ ме само с поглед и моите пустинни очи се пълнят със нежност и топлина тъмнината от тях изчезва заедно с тъгата и мракът който завладяващ щом те няма , с всеки мой дъх става все по трудно да изкача планината , няма граница няма правила между мен и мечти те ми за светло бъдеще ще се боря ще изкача и тази както много планини за в бъдеще

Горчиви спомени


Толкова много спомени , толкова много горчиви спомени напомнят ми , колко глупава и малка съм за тебе и разбирам че за теб не съм това от което имаш нужда , и тези горчиви спомени крещят от любов отровени заключени там на дълбоко в сърцето ми .Дори до смърт да боли ще си отида сама , Всичко разбирам сама , не нужно да казваш нищо , действията са най добите факти за мислите ти , и след тази нощ аз няма да съм същата , Човека който познаваше щеше да се бори , но искам да бъда друга и ще те оставя ...... Дори да съм те харесвала и да съм изпитвала нещо повече това си е моята вина и сама ще си я изкупя .. не искам съжаление , не нужно да се преструваш на мой приятел , ако можех твоя път да споделя щях да съм най- щастливата жена ....