8 юни 2010 г.

What do you want from me ?


Смелостта не е липса на страх. Смелостта е да направиш каквото трябва, когато трябва, въпреки че те е страх!


Но защо тогава всеки път се осмеля падам , щом проява тази наречена смелост толкова много неща били редни или не няма значение аз падам там дълбоко нараня , чудя се и се мая защо е така и как да оправя грешката ако има такава и защо аз все трябва да съм грешницата бореща се за правдата и правото да казва какво мисли без да се бой че ще нарани нечие надуто его , без страх да се усмихне , че в следващия момент най-добрия ми приятел отново и отново да забие нож в гърба ми , без страх , ХАХ това не ще възможно ли да е .Толкова пъти борих се че от войни и от битки ми омръзна искам да е друго яче да е по лесно всичко в очите да се казва но научиха ме така и колкото и повече да се съпротивя ставам като тях да крия и да правя засади , просто няма да се отказвам отново паднала съм и събирам сили да се изправя и да продължа напред ...Какво искаш от мен ,YEAHH , страх ме че някой ден ще се събудя и ще осъзная че заради тази моя доброта пропиляла съм живота си и че така не се научих да бъда егоист , аз да съм щастлива първо а не другите , но така и не успях поне това успях да съхраня от себе си , И какво от това пак ще има хора който искат да ме свалят долу само че чудя се защо , аз вече няма нищо какво още искат че дори и душата ми взеха , продължавам да дишам без сърце в гърдите си , липсва ми веселия му ритъм и борбата за щастие , радост и забава , сега е потънало в дълбок сън и не зная дали ще се събуди бе отровено , но заради него ще се опитвам да продължа да го събудя един ден и да е щастливо и да върна си душата и да се радвам на живота YEAHHH ,
BABY , а ти знаеш ли това как аз се чувствам , със сигурност не преодолях те , преодолях и поредния , поредния който успя да проникне там дълбоко в мен и да запали онзи малък пламък за надежда в мен , но уви не не беше той който ще го задържа за по- дълго , той е като пеперуда трябва му свобода и избор е го виня защо аз бях наивната и искащата .... Дори и за любов уморих се да прося и от приятелите си дори , казват ми не се предавай но аз не мога , трябва ми секунда да дишам да мога да осъзная къде стигнах и как да продължа връщане на зад няма , да това съм аз уплашена от нещо мъничко очакваща големия погром , а може би мина и сега предстоят успехи ем това не мога да кажа или предвидя защо все още тъмно и сиво е сляпа съм в момента за много неща ... чаках да подаде ми се ръка но , не ще се опитам да ги послушам дори да не зная правили са или не и сега да им имам ли довери е ще помогнат ли или не , толкова уплашена че не е истина , искам всичко да е ярко да го намеря оня мухльо по който ще въздишам да ме разсмива , и да забравям за времето и проблемите си , но едва ли толкова обезкуражена . Yeah


What do you want from me ?

Няма коментари:

Публикуване на коментар