Продължавам да вървя напред , със всяка моя стъпка се приближавам към върха на планината , когато стигна горе ще ме чакаш ли ще ми подадеш ли ръка или вече ще си с друга , вся вечер край лагерния огън виждам образа ти усмихнат галещ ме само с поглед и моите пустинни очи се пълнят със нежност и топлина тъмнината от тях изчезва заедно с тъгата и мракът който завладяващ щом те няма , с всеки мой дъх става все по трудно да изкача планината , няма граница няма правила между мен и мечти те ми за светло бъдеще ще се боря ще изкача и тази както много планини за в бъдеще
Няма коментари:
Публикуване на коментар