Но защо за тебе още питам .... колко малко ти до мене беше Нося се като река из живота и себе си бях и други бях и тебе те обичах , уж надживяла , разлюбила те бях , всяка нощ отново аз мисля за теб , сякаш 100 години ни делят един от друг , бягаме в различни посоки , но съдбата все преплита ни пътищата , и всеки път щом вали сещам се за тези горчиви спомени който само наслада за отминали моменти носят ми и след 100 години аз отново за теб ще питам ...... какво да дам за да продължа на там път без светлина и оказания , път без знаци как ще стане това колкото и да вървя нито една насока , пространството между световете ни е токова голямо сякаш безкрайно е , и граница е небето ни
Няма коментари:
Публикуване на коментар