Идва врем когато силата ти изчезва и излиза на яве онова слабо момиче което криеш от всички и не искаш никои да знае че то съществува в теб .Искаш да бъдеш поне малко глупав да направиш всички онези глупави романтични помии които цял живот си си смятал за пълно излишни и задушаващи и си бягал от определени хора точно поради задушаващо то чувство което ги съпровожда.Може би затова има толкова много хора който не са открили любовта защото не са попаднали на точния човек за тях . Дали когато срещнем човекът не се плашим от цялото това внимание и от страх бягаме .Бягаме защото знаем вече какви сме стана ли след толкова много провали и рани но в същност ние го нараняваме много дори да си тръгнем защото да обичаш означава жив мазохизъм да се само нараняваш просто защото обичаш бях малка и глупава и вярвах ,че това съществува това чувство любов сега зная че само наранява и бягам от него , много момчета биха казали че си к*рва само защото разсъждаваш по този начин а всъщност те са истинските к*рви защото те го правят това ежедневно . Тази вечер дори луната я няма кой знае къде сега и тя страда за всички разбити и страхливи сърца .
П.С. : Знам че дори да обичаш пускаш човека до себе си на свобода ........ =)
Няма коментари:
Публикуване на коментар