Нима никой от вас не е играл като малък на старите все известни игри като криеница , стражари и апаши , капитане какво ти е морето и т.н. когато се сетя нахлуват все весели спомени в мен .Но когато растем преставаме да играем тези игри и в реалния свят го правим още по драма и трагично криеницата се превръща с дни и години когато се спречкаме с някого ние го отбягваме , неизвестен период от време или когато се закачаме с някога за да се забавляваме ,стражарите и апашите са още по реални защото се впускаме в преследване на нереални и реални мечти или просто някой заемат дадената длъжност като стражар хи-хи ... Когато се сетя за играта капитане какво ти е морето се сещам за хилядите проблеми били то важни или маловажни така както морето мени своето състояние от бурно става спокойно и обратното . Живота е една игра която сами определяме правилата сами се прецаква ме дори и да не разберем и не трябва да виним другите че не обмисляме добре постъпките си ., те не са виновни че гледаме все да минем по тарикатски на нещата заобикалящи ни .Запомних едно основно правило никога да не предаваш себе си защо иначе си обречен на загуба ! =)
Няма коментари:
Публикуване на коментар