Нощем щом всички заспят , аз ставам и тихичко роня сълзи за теб , за красивата усмивка и всичко прекрасно в теб и се проклинам за това.Иска ми се никога да не си бе тръгвал , аз те обичах с моето младо и наивно сърце .Задавам си въпроси хиляди при това , но най - вече : Какво ще правя щом теб те няма и остави ме сама да тъна в мрак и тишина ? Загледала се в луната гледайки я попивам всичката болка която тя поема от света .Знам , че не само аз страдам сега и оплакваме и се за проблемите си , но да се оплакваме не е решение .Опитвайки се да вървя на пред , не мога споменът е твърде голям и изгарящ за да се пренебрегне и забрави . Колкото и да страдам да се боря знам , че трябва да остава болката да премине през мен и така ще я премахна.Не осъзнах как любовта ти се изчерпа към мен , толкова ли сляпа да съм била че не забелязвах колко хладно отдалечено се държиш , но каква вина има аз , че съм толкова млада глупава и лесно податлива на чувствата си , че сама си се опиянявам в лъжи и заблуди , а ти се отдалечаваше бавно , бавно и накрая си тръгна .
Няма коментари:
Публикуване на коментар