Трябва да се на учим да можем да обичаме
с цялото си сърце, да се отдадем на някого
да се от учим да мразим
Да обичаме живота и да му се радваме
Да бъдем като слънчевите лъчи
играещи с костите ми и пещи за щастието
Хвани ръката ми нека ти покажа слънцето
нека ти покажа как живея как ден за ден
аз не преставам да мисля за теб любов моя ...
Да ли ще мога да ти покача това което изпитвам
нека да ти го нарисувам - вземи огледалото
Кажи какво виждаш ? - Да точно така себе си
ти си моето щастие тебе аз искам
виждаш ли как ме караш да се усмихвам
всичко е прекрасно без омраза без тъга
без спомен за болка от любовта....
Ще можем и да се насладим на ЛЮБОВТА
Нощем щом всички заспят , аз ставам и тихичко роня сълзи за теб , за красивата усмивка и всичко прекрасно в теб и се проклинам за това.Иска ми се никога да не си бе тръгвал , аз те обичах с моето младо и наивно сърце .Задавам си въпроси хиляди при това , но най - вече : Какво ще правя щом теб те няма и остави ме сама да тъна в мрак и тишина ? Загледала се в луната гледайки я попивам всичката болка която тя поема от света .Знам , че не само аз страдам сега и оплакваме и се за проблемите си , но да се оплакваме не е решение .Опитвайки се да вървя на пред , не мога споменът е твърде голям и изгарящ за да се пренебрегне и забрави . Колкото и да страдам да се боря знам , че трябва да остава болката да премине през мен и така ще я премахна.Не осъзнах как любовта ти се изчерпа към мен , толкова ли сляпа да съм била че не забелязвах колко хладно отдалечено се държиш , но каква вина има аз , че съм толкова млада глупава и лесно податлива на чувствата си , че сама си се опиянявам в лъжи и заблуди , а ти се отдалечаваше бавно , бавно и накрая си тръгна .
Влачейки се по влажната земя събирайки частици от разбитото си сърце ,което ти открадна и разпръсна по самотната земя Не навиждам те , лицемер ти бе поредното същество което използва и рани ме но не успя да ме пречупишНе ще се влача вечно аз ще си стъпя на краката ще те съсипя и в най- не-очаквания ден ще ти го върна .
