Бродих из улиците самотни , разхождах се и лекувах поредните рани нанесени от любовта .Когато там в далечината видях познато лице .Лице което мислех че познавам но съм грешала ти подаде ми ръка и аз поех я за да стана на крака , след този миг ти преобърна живота ми няма да ми е за първи път но е различно колкото и малко време да мина , знам , че различен си и имаш поне малко човечност черта която дълго търся в един мъж .Не ми трябва поредния позьор , символ на перфектността аз искам обикновен човек до себе си който да ме обича и милва , когато ме докосва да политам от щастие да ме омайва с думи сладкодумни , да знам , че дори да падна ти пак ще ми подадеш ръка , във всяка трудност ти помагал си , Сега е мой ред да действам да ти покажа , че те обичам , че те заслужавам да се отблагодаря за всичко до сега ....... Да зная , че и да греша няма да е нужно да се извинявам . защото ти ще знаеш мислела съм че е правилно . Ще ти дам всичкото врем на света да свикнеш с мисълта , че ОБИЧАМ ТЕ ... когато приемеш го аз ще те чакам знай винаги при ме ще имаш място .
P.S.Обичам те до края ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар