Последна нощ поглеждам през прозореца дали навън вали ,не искам да остана тук това, което остава да направя пак е да бягам от теб от мен самата от моето реално аз защото ме е страх за кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам. През тези четири години аз не мога да спра своя бяг защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете.защо повярвах питам се толкова ли невинна и наивна бях дали дъждът навън или студът във мен е това, което спира моя бяг. Оставам тук. Не знам дали страхът, че връщам се отново тук като странник без подслон, загубил своя дом. Не спира сега.страха винаги ще ме преследва .Но аз избирам да оставя няма да бягам ще посреща поредния провал поредното падение да се надявам и да бъде последното относно тъпите завистливи кучки който чакат да си играят защото гаджетата им не ги ебат достатъчно добре твърде жалко бе казал приятел наскоро колкото и да се бориш ставаш като тях за да оцелееш но ти си скрита лимонка и ще оцелееш дори под кожата на вълк ти ще си останеш онова симпатично агънце което познавах мерси защото зная , че ти си едни от читателите на блога и се опитваш да го следиш редовно за което благодаря ще се опитам да гледам на горе и да мачкам както те мачкаха мен .....КИФЛИИИИИИИ (в превод от мъжкия речник това значи КУРВА за повечето който не знаят и бъркат понятията )
with love Pi