Хей , читателю виждаш ли тази малка къщурка свита там някъде дърветата това съм аз моето вътрешно аз а дърветата са останалите хора ,обстановка обграждаща ме всичко реално а там вътре съм аз в моя свят борейки се за оцеляване във външния , отвън не вали а това са сълзи от очите ми , защо питат ме познати и непознати плачеш когато не им пука за тебе ... А аз им казвам две са причините защото съм наранена и така ми олеква премахвам болката от себе си отървавам се от мислите и болките в сърцето ми другата е защо не съм като тях защо не съм се превърнала в безмозъчно заблудено ,сляпо същество вярващо на първия който подаде ти ръка и ти каже, че '' те обича или на първата ,приятелка която ти каже винаги ще съм зад дупето ти прави какво то трябва знай , че съм зад тебе ''... уви не така не вярвайте толкова наивно и заблудено на всичко защо боли .... но не вярваш нали трябва сам да го опиташ сам да паднеш но когато няма никой да подаде ръка ти оставаш там долу да се бориш не за да си пак там горе а да събираш частиците от разбитото сърце да преоткриеш себе си , да можеш отново да се засмееш без причина а не насила щастието да идва от вътре а не нарочно за да можеш да заблудиш приятелите си за това както наистина чувстваш и как го чувстваш нима някой се чувствал така нима някой е падал толкова много пъти че вече е загубил бройката на загубените приятелки а да не говорим за разбито сърце от момчета но то се държи , задавала съм си много пъти този въпрос и на моменти като този зная защо трябва да продължа трябва да намеря добрата приятелка и несъвършено то момче за света но съвършеното за мен , зная че те са там някъде и че някой ден ще сме заедно ако ли не не голяма работа голямо момиче съм ще се справя в този огромен свят изпълнен със злобни и завистливи очи .... Научиха ме и мен да гледам толкова лошо за да мога да бъда съхранена от вътре лошия и злобен поглед заедно с усмивката казваща : '' к'фо ве тъпа кифло ? '' но от вътре все още е онова момиче вярващо в доброто и положителното едва ли вече ще мога да го видя освен когато съм сама защо ме страх а ме наранят повече и отново се затварям в себе си ще съм онова момиче което искат всички с фалшива усмивка и фалшивото щастие .. ок ще бъда но за онзи който обичам само едно ще кажа щом 4 годи се лъжем и преследваме ще трябва да изчакащ още малко за да мога да те пусна там където малцина са били там и наистина са оставали и не са ме наранявали нищо , че самия ти ме нараняваш но за това те обичам нараняваш ме по начин който можеш после да ме излекуваш .. Не толкова страшно ми казаха да бъдеш себе си страшно е как другите ще реагират . Особено когато изказваш мнение по въпроси ако не им харесва тряскат врата и край ако ти го бе направил ще си най - виновния , научих се да изслушвам хората който обичам и да поставям техните проблеми пред своите и да бъда по разкрепостено на минах своя предел което значи че се обърнах на 360 намерих себе си след като паднах за пореден път , трябваше ми повече време от колкото мислех , че ще отнеме но все пак успях да се изправя на крака и да заживея отново да съм тук горе а не там долу където ме пратихте уви .. кофти тръпка ......I'm a big girl in big world
Няма коментари:
Публикуване на коментар