Не бях писала доста време и ми се насъбра бих казала че съм леко разочарова на от всичко и от всеки , но зная , че има ги и тези дни да си в някаква меланхолия да страдаш за някой или нещо но аз гледам хората около мен например онзи ден бях на лекции прибирах се и чаках на окръжна единицата всякаш е един момент беше сиво толкова познато чак до болка все също хвърчащи коли ужасни шумове прелитащи линейки викове караници изкуствен смях тук там някой говореше по телефона двама трима познати захапали устните на половинките си и се зачудих и се замаях аз както обикновено и стигнах до извода че всички сме роби на любовта бягаме крием се от нея търсим я намира ме я губим я и всичко се върти чудех се аз от кои хора съм и осъзнавам че все повече се отдалечавам от това да обичам някого пазя всички като приятели а дори да се намира момче което да желая по-добре да сме приятели защото зная , че ще прецакам всичко все още го няма или не се показал човека който ще му позволя да ме води напред защо както знаете всички съм независима от никой освен от музиката усмихнах се и си казах нека бъдат щастливи всички който могат да се радват на миговете с половинката и никога да нея /его предава те ... оставаше още малко докато дойде единицата тогава всичко се върна в нормални цветове и забързаност казах си да не би това да е някакъв намек , знак от съдбата да случват се налудничави неща и тогава за черешката на странната ситуация ще видя бившия хаха който едва ли не ме уби само с поглед и най - нагло едва не изнасили момичето с което беше на спирката пфхаа .... и все още продължавам да се чудя за какво бе това но надявам се да узная скоро ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар