Ставаме сутрин с надеждата за по-добър ден от вчерашния оправяме се по същия начин отиваме на работа училище ако си на работа вечер се прибиращ скапан независимо какво работиш правиш вечеря къпеш се и сядаш да почиваш ако си свободен излизаш от начало вечер с приятели но с времето ти омръзва и не ти стига енергията и започваш да изоставаш ако все още учиш кафе прекарваш половината ден на вън прибираш се правиш се че учиш защо ти е супер скучен материала после се криеш от ваще че си пушил или пил и излизаш през прозореца бягайки от реалния живот забивайки се в тинейджърския пълен с проблеми който сами си ги създаваме и се чудим как да излезем от тях прибираш се и майка ти те посреща с викове къде си бил а на теб не ти се говори щото тъпата пръчка от квартала не те из ебала и така докато не осъзнаеш че живота лети и някой де се обръщаш и искаш да промениш много неща но по същия начин без промяна от изградените навици дните ни си минават ние не осъзнаваме превърнали сме се в ходещи зомбита знаещи само да критикува ме и обвинява ме !
Ще ти кажа спрете се бе хора спрете огледайте се изми те прозорците през който гледате света за да виждате по кристално и в същност как се въртят нещата не само около вас а ние се въртим около него мисли преди да критикуваш и бъди готов да ти се отвърне с критика и мислиш ли , че ще можеш да я понесеш мислиш ли че ако ти си на местото на виновния как ще се чувстваш мисли . огледай се и виж на кого му пука за тебе кой би се хвърлил с теб и в огъня защото на тебе ти е писнало и си решил да направиш поредната простотия знаеш след това ще ближете раните си заедно за недомислено решение но мамка му нали това е приятеля аз така ги разбирам нещата , зная че и да ги събудя в 3 часа през нощта ще ми каже къде ще копаем а не да ме издаде ето за това говоря къде отидоха тези хора къде са хората готови да правят простоти за да разчупят сивото ежедневие с нови простоти дори да си на 30 докато ядеш сладолед омажи се накарай своята половинка да се чувствате отново на 18 да и аз съм на 18 а живота ми е омръзнал от купони отчайващи семейни драми и прочие искам нещо различно и го търся започнах сама да подреждам живота си и дори преди 3 години да се отделих от наще аз все още съм тук при тях помагам и с каквото мога тук съм защо маичето ми не ме пуска не ме пуска защо тя е моята най-добра приятелка днес се смях с нея защо и се оплаквах че ми е скучно а тя ме изкара на дъжда и ме завъртя бях цялата мокра но усещах как дъждовните капки обливат тялото ми и ми припомни как като малка се въртях по есенния дъжд и се молех дядо Коледа да ми донесе подаръци сега вярвам всяка година преди Коледа дядо Коледа да ме запознае с него но аз спрях да чакам за да може той да е изненада нали по Коледа стават чудеса а до тогава аз ще гледам да не изпускам моментите който живота ми предлага :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар