28 септември 2010 г.


тотално изтощена искам някой да ме измъкне от този малък ад който сама създадох за " доброто бъдеще ' което искам , тотално зациклила искам на вън искам да усетя нощния вятър в косите си лъчите на луната и мрака в очите породен от мигновени преминаващи коли , прекрасни моменти изпълнени с дебилизъм и идиотизъм , за нещо малко различно мечтая от тази картина нещо ново но така вълнуващо

23 септември 2010 г.

Немога да продължавам повече така


Не мога да продължавам да се само залъгвам не искам да съм силна не искам да съм онази сурова и безсърдечна личност искам да съм човешко същество не мога повече сякаш съм в лабиринт и лутам се , а всъщност продължавам напред минавам през хиляди нови лица но не помня имена зная , че истината ще излезе на яве но не знаея кога .Чувството да искаш да бъдеш някой друг може да те убие аз моля за малко сърдечност да мога да почуствам пак жива . Да мога да зърна лицето ти , да почуствам топлината на очите ти как галят ме само с поглед , сладко горчивата целувка за сбогом ,обгарящата и задушаваща прегръдка гласяща никога не щете пусна любов моя не си отивай ... толкова спомени толкова мъка събрана в сърцето на толкова малко подрастващо същество .Зная , че все още съм тук и се боря за теб .. това е от значение за мен боря се със себе си боря се за глътка от приказно щастие

22 септември 2010 г.

Everybodys Fool


Ооо скъпо съзнание на заблуденото същество , всеки човек се ражда с определени цели да се развива с течение на времето той добива представа и изгражда своите идеали. Хора много също както и техните идеали различни като самите хора някой толкова ограничени други обратни на реалната представа и границите на нормалното но сме толкова глупави да ги следваме накрая всички попадаме на едно и също място уникално глупави слепи същества , здравей сляпа любов какво правиш дошла си на гости на сърцето пак да му разказваш клюки и да даваш празни надежди уви днес то не приема гости така разума говори си със душата на заблуденото същество знаейки , че не ще някога любовта няма да идва на гости а ще се пренесе да живее там в стаята за гости през която минават любими някога хора .Всеки са го наранявали всеки поутешава болката и свиква с нея и продължава да живее с нея с белега в душата нанесени от скъпи хора с течение на времето свикнах да гледам хора и да им се радвам за шанса който им се дава да намерят сродната душа аз ще си остана момичето от блога което върви пътя на живота и се оплаквам от време на време надявайки се някой ден да пишат за мен така както аз пиша за тях :)

20 септември 2010 г.


Baby виждаш ли достатъчно силна съм преживяла съм много не мисли , че няма да мога да те преживея ако загубя те отдай се на момента направи ме щастлива .Зная , че сега минаваш през труден период позволи ми да ти помогна аз няма да се откажа от нас от любовта ,както музиката така и без любов не мога на каквото и мъжкарана да се правя все пак съм момиче нежна глупава и заблудена душа хихихи ..... прегърни ме усети промяната погледни света с други очи виж колко сиво е всичко около теб вземи багри и оцвети го нима не си искал промяна , не винаги промяната е за лошо ;) вслушай се в сърцето един път а не в разума...

16 септември 2010 г.

странен ден


Не бях писала доста време и ми се насъбра бих казала че съм леко разочарова на от всичко и от всеки , но зная , че има ги и тези дни да си в някаква меланхолия да страдаш за някой или нещо но аз гледам хората около мен например онзи ден бях на лекции прибирах се и чаках на окръжна единицата всякаш е един момент беше сиво толкова познато чак до болка все също хвърчащи коли ужасни шумове прелитащи линейки викове караници изкуствен смях тук там някой говореше по телефона двама трима познати захапали устните на половинките си и се зачудих и се замаях аз както обикновено и стигнах до извода че всички сме роби на любовта бягаме крием се от нея търсим я намира ме я губим я и всичко се върти чудех се аз от кои хора съм и осъзнавам че все повече се отдалечавам от това да обичам някого пазя всички като приятели а дори да се намира момче което да желая по-добре да сме приятели защото зная , че ще прецакам всичко все още го няма или не се показал човека който ще му позволя да ме води напред защо както знаете всички съм независима от никой освен от музиката усмихнах се и си казах нека бъдат щастливи всички който могат да се радват на миговете с половинката и никога да нея /его предава те ... оставаше още малко докато дойде единицата тогава всичко се върна в нормални цветове и забързаност казах си да не би това да е някакъв намек , знак от съдбата да случват се налудничави неща и тогава за черешката на странната ситуация ще видя бившия хаха който едва ли не ме уби само с поглед и най - нагло едва не изнасили момичето с което беше на спирката пфхаа .... и все още продължавам да се чудя за какво бе това но надявам се да узная скоро ;)

9 септември 2010 г.


Вече няма думи как се чувствам не мога да го опиша моя богат речник не стига или не е толкова богат на думи защо толкова пъти съм се чувствала толкова празна но там в мен гори една малка надежда за по -добре и духа ми се крепи на нея толкова разочарована от днешния ден .........

4 септември 2010 г.


сега докато пиша поредния пост гледам през прозореца слушкам на B.o.b Ft. Hayley Williams - Airplanes и се чудя защо няма вече звезди иска ми се всички тези самолети който минават да бяха падащи звезди за да мога да мечтая отново да си пожелая нещо сега за да може да се сбъдне след време и виновника е там някъде и той да гледа това небе и моята луна луната от която толкова много неща сътворих и ''някой ден когато чете постовете ми да се възхити колко странно налудничаво нормално и земно същество съм '' хахах това бе казала Ена преди врем и го пожела надявам се да е така !

И нека се замислим кой сме в същност ?


Ставаме сутрин с надеждата за по-добър ден от вчерашния оправяме се по същия начин отиваме на работа училище ако си на работа вечер се прибиращ скапан независимо какво работиш правиш вечеря къпеш се и сядаш да почиваш ако си свободен излизаш от начало вечер с приятели но с времето ти омръзва и не ти стига енергията и започваш да изоставаш ако все още учиш кафе прекарваш половината ден на вън прибираш се правиш се че учиш защо ти е супер скучен материала после се криеш от ваще че си пушил или пил и излизаш през прозореца бягайки от реалния живот забивайки се в тинейджърския пълен с проблеми който сами си ги създаваме и се чудим как да излезем от тях прибираш се и майка ти те посреща с викове къде си бил а на теб не ти се говори щото тъпата пръчка от квартала не те из ебала и така докато не осъзнаеш че живота лети и някой де се обръщаш и искаш да промениш много неща но по същия начин без промяна от изградените навици дните ни си минават ние не осъзнаваме превърнали сме се в ходещи зомбита знаещи само да критикува ме и обвинява ме !
Ще ти кажа спрете се бе хора спрете огледайте се изми те прозорците през който гледате света за да виждате по кристално и в същност как се въртят нещата не само около вас а ние се въртим около него мисли преди да критикуваш и бъди готов да ти се отвърне с критика и мислиш ли , че ще можеш да я понесеш мислиш ли че ако ти си на местото на виновния как ще се чувстваш мисли . огледай се и виж на кого му пука за тебе кой би се хвърлил с теб и в огъня защото на тебе ти е писнало и си решил да направиш поредната простотия знаеш след това ще ближете раните си заедно за недомислено решение но мамка му нали това е приятеля аз така ги разбирам нещата , зная че и да ги събудя в 3 часа през нощта ще ми каже къде ще копаем а не да ме издаде ето за това говоря къде отидоха тези хора къде са хората готови да правят простоти за да разчупят сивото ежедневие с нови простоти дори да си на 30 докато ядеш сладолед омажи се накарай своята половинка да се чувствате отново на 18 да и аз съм на 18 а живота ми е омръзнал от купони отчайващи семейни драми и прочие искам нещо различно и го търся започнах сама да подреждам живота си и дори преди 3 години да се отделих от наще аз все още съм тук при тях помагам и с каквото мога тук съм защо маичето ми не ме пуска не ме пуска защо тя е моята най-добра приятелка днес се смях с нея защо и се оплаквах че ми е скучно а тя ме изкара на дъжда и ме завъртя бях цялата мокра но усещах как дъждовните капки обливат тялото ми и ми припомни как като малка се въртях по есенния дъжд и се молех дядо Коледа да ми донесе подаръци сега вярвам всяка година преди Коледа дядо Коледа да ме запознае с него но аз спрях да чакам за да може той да е изненада нали по Коледа стават чудеса а до тогава аз ще гледам да не изпускам моментите който живота ми предлага :)

Преди да умреш - дай!
Преди да говориш - се вслушай.
Преди да пишеш - помисли.
Преди да похарчиш - спечели.
Преди да инвестираш - проучи.
Преди да критикуваш - изчакай.
Преди да се помолиш - прости.
Преди да се откажеш - опитай пак.
Преди да се пенсионираш - спести.
Преди да умреш - дай!

Всеки може да те обиди и засегне, но само тези, които обичаш, могат с това да ти причинят болка.!!!!!!!!!

Sometimes


Понякога не знаеш просто какво трябва да направиш а трябва това е доста объркващо хах
Понякога изливам чувствата си тук , защото те преливат във мен и не издържам на напрежение то ..
Понякога задържам всичко за себе си защо на моменти трябва да го спестя някоя истина
Но най-добре е да си откровен и честен да караш направо без за обиколки ,а понякога не .. Трудно е да прецениш с годините се учиш хаха колко мъдро звучи но е така .В дни като днешните на вън вали няма какво да правиш освен да се забиеш в кухнята и да експериментираш или да киснеш пред компа набивайки много вредни храни в тялото си а ако си от типа хора като мен си намираш занимание :D хах да направиш стаята си етажа по уютен да го подредиш да разместиш тук там едно две неща някаква малка промяна ще се отрази добре на всекиго промяната не винаги е за лошо помага да не се ограничаваш а да мислиш отвъд способността ти да се развиваш ..Да мисля , че помага или просто престоя вкъщи не ми се отразява добре хахах :)