Без теб

Не мога да се върна там
на дъното
без тебе ще продължа
дори и да боли
вървя а ти не разбираш
моля чуй ме
търся себе си
искам да съм себе си
с теб превърнах се
онази от многото фалшиви кукли ,
това не съм .
Без теб съм по-добре
дори да боли ,
отново ще бягам

Ever Dream

Последвах сърцето си и ме отведе до задънена улица гледам глупаво и се чудя защо
след време разбрах че любовта или това първично привличане заслепява очите и заблуждава умът .Толкова подло и беззащитно е човешката душа от злите очи на любовта тя е наркотик който първоначално прониква във теб възвишавате и после пускате от високо а ти се разбиваш на парчета долу в реалността стъпил на крака и молещ се болката да спре от любовта .. след време си се оправил но отново искаш от нея и не преставаш да я търсиш без нея не можеш тя е наркотик за всички нас а тези който са се отказали от нея това са онези лунатици който никога не са посмели да опитат от нея .
От една страна и се присмивам , че са страхливи и не смеят да я опитат , но от друга им се възхищавам че запазват разумът си , но честно казано ако знаех всичко това щях да опитам от нея защо ли не защото съм мазохист .Знам че някога в края няма да има болка а ще онова ненаситно и опиятно състояние което е от началото ще трае вечно .За това продължавам да опитвам от нея докато не го намеря него моя постоянен наркотик .

Знаеш ли че боли

ах тази история за разбито сърце се повтаря защо ли питам се и сама си отговарям твърде много мечти твърде много исках от живота ли не зная но знам вече какво ще направя
Ще заровя сърцето си там дълбоко и заедно със него спомена за теб , зная че ще мине време преди отново да мога да те забравя и моля съдбата да не ни среща повече защото не зная дали ще мога за пореден път да скрия цялата тази болка и слабост , не ме срам че се чувствам като глупачка или че всички виждат слабостта ми като четат това , така на ме ми олеква аз си изливам душата както и ще продължа да го правя но ти за мен си погребан там някъде много се надявах да не трябва да го правя това , питам се защо и стигам до там че ти сам пожела .Дори сега да боли ще продължавам напред на инат на живота ще живея щом не мога да бъда щастлива ...............
Заедно със фалшивата усмивка ще продължа щом така искате ще бъда една от тях ...

Strong

мило време направи ме силна
чувствам се толкова безпомощна
сякаш някои взе
цялата ми жизнен енергия
чудя се дали ще мога
да продължа напред

толкова много бъркотии станаха

Толкова не разяснени неща
толкова много неща се покриха
толкова много болка скрих в себе си
не зная дали ще мога да издържа
толкова много неша искам да кажа
но не мога защото ме е страх
от казаните неща да не загубя теб
зная че не трябва да се боя
но когато обичаш някого
страхът е много по-голям
и той царува в теб
докато в теб тлеят съмнения
породени от игнориране то на другият ...

Бягай

Бягай колкото искаш
крий се колкото искаш
но знай едно
любовта не пита
тя връхлита
да не би да мислиш че съм мазохист към себе си
та да страдам по теб
проклетнико чаровен
боли болката изгаря
от пепелта отново възкресява се
колко пъти лъгах се
залъгвах се
но не се получи
не мога да спра да те обичам
боли ти си моята сладка жива рана
Никой не ще може да
ми забрани да чувствам
запомни го
бягай
но не искай аз да те забравям
имаш ли очи и сърце
да искаш това от мен
след като не говориш
а само с поглед пронизваш тялото ми

A ти знаеш ли ...?

А ти знаеш ли какво е да се бориш ?
За какво да живееш
Защо дните ти минават покрай теб , без да направиш нищо
Запитвал ли си се каква е причината ?
Дали тя е в теб или в някого другиго
Къде изчезна духът ти за живот ?
Къде е усмивката от лицето ти ?
Защо я няма ?
Питал ли си се стрували си да пропилеем живота си за някого когото обичаме ?
Струва ли си да се борим за него ?
Опитвал ли си да заспиш една вечер без да ругаеш другите за грешките си ?
Да заспиш без сълзи от гняв и болка по лицето ?
Да станеш сутрин без нацупена физиономия ?
Да се усмихнеш и да поздравиш непознат на улицата ?
Кога ще се промениш ?
Кога ще се получи това ?
Струва ли си да си по-добър в този ужасен свят ?

Просто се усмихни забрави за всичко и продължи напред .
Върни стария весел и готов на всякакви простоти човек във себе си и без мен
, сега мен ме няма аз съм там горе и те наблюдавам
вярвам в теб
стига тъжи
време е и ти да заживееш живота от който се криеш !

Ангел пазител

Виждам , че подаваш ми ръка
в този сив за мен момент
и благодарна съм аз за това
че има още кой да вярва в мен

Години минаваха се
аз лутах се и те търсих
а ти вечно бил си до мен
горе на синия небосвод

Всяка вечер идваш ти при мен
милваш нежно моята ръка
шептиш нежно в ухото ми
мелодични приспивни песни

Цялата тъга от сивия ден изчезва
потапям се в гласът ти кадифен
и грубите ти ръце отнасят ме
там където не мога да бъда наранена

search for....

Търся сърце
търся душа
не ми казвай
че не си опитвал от любовта
Аз опитах
Нараниха ме
И сега търся някой
Да ми покаже
Да ми припомни
Какво беше това Любов
Какво е да си обичам с цялото си съществува не
Да умираш за някого
Да се интересуваш от него
Да се грижиш за него
така като и той от теб
Не ще можеш да го спреш
Да го показваш
Това-Щастието
То ще блика от теб на струи като фонтан
ще ти се иска да крещиш
Не ще можеш да свалиш усмивката си от лицето
Ще радваш хората около теб
Знаеш че е вярно
Не ще можеш да го скриеш

Стига да обичаш някого когото си заслужава !!!

Ах тази съдба

Проклинам съдбата че отново срещана ме с теб не мога да те имам .Отново влюбих се в теб или просто искрата от изстиналата любов отново запламтя този огън в мен гори и изгаря ме до болка .Чудя се защо отново трябваше да те видя първия път те загубих сега трябва да се боря за тебе ли?! Но аз нямам никакво право да те искам присъствие то ми сякаш те смущава и отвращава , но очите ти друго говорят те са по объркани от както прогони ме от живота ти , и ти се чувстваш по - объркан от мен , не искам да знаеш колко много ме боли за тебе , не искам да знаеш колко много плача вечер , колко много проклинам се че не правя това което трябваше да направя преди време защо трябваше да се стига до тук , толкова глупава бях , че ме яд на себе си . толкова много искам да кажеш да покажеш какво да направя , да заключа отново сърцето си и да те забравя или да се боря и да бъда търпелива , но сам знаеш че колкото повече време минава нощите стават все по мъчителни от безсънните нощи , а дните стават непоносими от всички тези щастливи хора около мен усмихвам се и се радвам за тях и в също време чудя се някога ще мога ли аз да изпитам тази вълнуваща пламтяща от щастие любов или тя е мираж само за мен , дните нижат се бързо а мислите ми за теб стават спомени посивели на белия фон на стените снимките пожълтяват а очите все повече се пълнят с мъка . Дали някога ще смееш а кажеш или наказваш ме за моята глупота , за да мога да се науча да ценя и да знам какво искам .. толкова много въпроси който ще останат без отговор ...

Блогчето

Здравейте мили мой пътешественици обръщам се към вас и най искрено ви моля като минавате покрай сайта тъй като напоследък е станал по посетяван, да пускате по някое друго коментарче , било то критика или похвала , критиката ще я приема нали трябва да се учим от грешките си !
И Честита Баба Марта !