I finally found you My missing puzzle piece I'm complete

hey sunshine
търсих те на всякъде
всяка нощ
след като заспивах
се качвах там горе
при теб
на онези пухкави облаци
галеше косите ми
аз потъвах в твоите топли очи
излъчващи мир и спокойствие
мечтаех за теб
ти да си реалност някой ден
Търсех някого в които да погледна
и да видя себе си вътре.
И те намерих там където най- малко очаквах
чувствам се сякаш влюбила съм се за първи път
и цяла треперя в прегръдките ти
и забравям за околния свят когато съм с теб
Не ме мисли за поредното лудо момиче в живота ти
просто така се чувствам
Само едно докосване и зная че всичко това е истина
и ти стоиш срещу мен ....
Вярвам в това и се надявам да е за дълго :)

Моменти на слабост

Идва врем когато силата ти изчезва и излиза на яве онова слабо момиче което криеш от всички и не искаш никои да знае че то съществува в теб .Искаш да бъдеш поне малко глупав да направиш всички онези глупави романтични помии които цял живот си си смятал за пълно излишни и задушаващи и си бягал от определени хора точно поради задушаващо то чувство което ги съпровожда.Може би затова има толкова много хора който не са открили любовта защото не са попаднали на точния човек за тях . Дали когато срещнем човекът не се плашим от цялото това внимание и от страх бягаме .Бягаме защото знаем вече какви сме стана ли след толкова много провали и рани но в същност ние го нараняваме много дори да си тръгнем защото да обичаш означава жив мазохизъм да се само нараняваш просто защото обичаш бях малка и глупава и вярвах ,че това съществува това чувство любов сега зная че само наранява и бягам от него , много момчета биха казали че си к*рва само защото разсъждаваш по този начин а всъщност те са истинските к*рви защото те го правят това ежедневно . Тази вечер дори луната я няма кой знае къде сега и тя страда за всички разбити и страхливи сърца .

П.С. : Знам че дори да обичаш пускаш човека до себе си на свобода ........ =)

Какво е играта?

Нима никой от вас не е играл като малък на старите все известни игри като криеница , стражари и апаши , капитане какво ти е морето и т.н. когато се сетя нахлуват все весели спомени в мен .Но когато растем преставаме да играем тези игри и в реалния свят го правим още по драма и трагично криеницата се превръща с дни и години когато се спречкаме с някого ние го отбягваме , неизвестен период от време или когато се закачаме с някога за да се забавляваме ,стражарите и апашите са още по реални защото се впускаме в преследване на нереални и реални мечти или просто някой заемат дадената длъжност като стражар хи-хи ... Когато се сетя за играта капитане какво ти е морето се сещам за хилядите проблеми били то важни или маловажни така както морето мени своето състояние от бурно става спокойно и обратното . Живота е една игра която сами определяме правилата сами се прецаква ме дори и да не разберем и не трябва да виним другите че не обмисляме добре постъпките си ., те не са виновни че гледаме все да минем по тарикатски на нещата заобикалящи ни .Запомних едно основно правило никога да не предаваш себе си защо иначе си обречен на загуба ! =)

Време

Когато бях малка не вярвах на изрази и поучителни поговорки като : "Времето лети бързо " , " На лъжата каката са къси " , " От трън та на глог " , " трай бабо за хубост " , " Много баби хилаво бебе " и толкова много от който като малка мислех , че са просто бабешки детини и просто говорят така за да те прецакат и да не можеш да се насладиш на живота забраняваха всичко което искаш да опиташ предполагам , че на доста от вас са минавали подобни мисли кога родители се скарат и забранят нещо или те накажат за нещо което си направил опитвайки се да живееш ЖИВОТА а всъщност какво е ЖИВОТ ?
Когато бях на 12 си мислех '' о бях толкова послушно дете сега ще вляза в гимназията това ще са най-хубавите ми години от детството ми , ще намеря ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ за мен на 20 ще се омъжа и ще има прекрасен съпруг, хубава къща в подножието на града и вила в някоя отдалечена ново застрояваща се част на провинцията и така с щастливият розов край ...." Уви реалността ми удари доста огромен шамар в лицето и се започна с порастване то годините в гимназията бяха ужасни толкова много случки за който даже ще да те е срам да споделиш с някого и неща който да разказваш на всички тогава си на своя епилог от комуникации , всички за познанства значещи и влияещи на бъдещето ти
На 16 се бях влюбила в момчето но то разби сърцето ми и ми помогна , тогава се чудех дали за да пораснеш трябва да ти разбия сърцето за да се отправиш към света на възрастните , така започнах да търся подходящият но плановете ми от 12 годишно глупаво момиче и вече не исках онази приказка значи че в живота няма такива приказки каквато исках има ги единствено във книгите и филмите и в онази изкривена вселена на фантазиите нашето огледало на несбъднати мечти и огромни желания ..."
На 18 вече знаех че всичко една голяма лъжа исках твърде много от живота а не давах нищо след няколко месеца започнах да давам и всичко което исках се получаваше и зная вече че има моменти на радост и на тъга , вече търся човекът в който въпреки всички негови кусури аз отново ще го обичам и гледам за бъдещето да е по-добро и да гоня кариерата си а любовта ще дойде като възнаграждение