Вървя бавно ,бавно по безлюдната пътека на живота ми .Опитвам се да гледам напред ,но там е само мрак.Всеки път щом се опитам да се измъкна усещам студ и болка викам но никой не ме чува в този мрак . В главата ми е каша всичко се обърка , аз сгреших и сега те загърбих.Отново по улиците скитам сама ,уплашена и обляна в сълзи . В мен за пореден път царува зимата .Щом мина отнякъде и се обърна назад виждан побелялата пътека и всичко е замръзнало както моето сърце.Потънало в мрак и тишина ,сърце разполовено на две ,борещо се пак да затупти и да чувства любовта.Пак да се усмихвам лъчезарно .Вървя напред и все повече пропадам в тъмни и студени дълбини -затънала в замръзващи преспи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар