Мина ден , два ... Аз отново без вест от теб . Ти се изпари ,само спомените в мен все още са живи и напомнят и разравят дълбоката рана в моето сърце .Каза : Всичко ще се оправи ! Целуна челото ми , милва нежно лицето ми изпрати ме до входната врата . Аз се прибрах .Ето остави ме ти сама не узнах причината .. но нищо сега болката бе много голяма за мен за да мисля за причината.Само куп спомени от нашата не реална любов . Питам се истина ли бе ти или аз живях 18 месеца в илюзия .Ти дойде от нищо то и там се върна .Само едно мога да кажа ти бе най-скъпото нещо което имах някога .Сега си най-голямата ми болка и омраза .Мразя и обичам те едно временно .Ти бе първия ти ще останеш любовта и болката в сърцето и живота ми .
Няма коментари:
Публикуване на коментар