Случаен ден , разхождайки се навън под дъжда .Навела леко глава на долу наслаждавайки се на есенния дъжд ,Видях в далечината .Човек приближаващ за миг зарадвах се , че и той е като мен , но след като приближи се това се натъжих . Защото зная , че почти всички са намерили любовта и знам , че запътил се той към нея с голяма надежда,да я гушне толкова силно и целуне толкова романтично сякаш ще е за последно .Радвам се за всички който са щастливи хора намерили любовта и врекли й се завинаги в един човек .Знам , че е там и ме чака може да е много близо но аз да не зная ,времето ще покаже.Минавайки покрай мен поздравявай ки ме от учтивост аз кимнах и се усмихнах ...Продължих по пътя си и мократа си разходка замислена в живота.Малко банално но все пак какво друго да правя в това време .Повечето хора не ни харесват , а някой са ни противни по характер или външен вид други ни кефят ..Минавайки покрай една баба и внучето й погледнах очите на детето те бяха пълни с кристални сълзи готови да потекат от пъстрите му очи защото жената бе заета да си говори с другата жена до нея .тогава ми стана ясно защо повечето деца не вярват в любовта като пораснат .... Усмихнах му се и то върна жеста ми .Стигнах до беседката където бяха моите приятели засмяния и весели както обикновено аз черпя своята любов от тях защото ако ги няма тях не знам какво ще правя .
Няма коментари:
Публикуване на коментар