Според мен любовта е един парк в който царува зимата студена и дълга .Вървиш през студовития парк сам .Налегналата мъка и тъга , че си единствен на този свят .Вярвайки , че едва ли някога любовта ще дойде някога при него .И внезапно намираш човек абсолютно същия като теб , но отново любовта си изиграла лоша шега с теб . Любимия за теб се оказва гей или има момиче до себе си на което много държи .Въпреки , че леко хлътнал е той по мен ,но и двамата не искаме да нараним никой.Защото да страдаш от любов е нещо което много боли .Стара поговорка гласи че времето лекува но не винаги е така .Случва се любовната рана да се разравя от времето още повече.Какво ли ще стане когато бъдещето на една любов зависи от съдбата ? Да ли ще бъде добра или зла съдбата спрямо тях ? Паркът на любовта дори да е скован от зимата . Пак е красиво , нежно ,мило , дори понякога да гледаш от страни .Но по - хубаво е когато ти участваш и всичко въври добре , а когато нещата угасват боли много тогава на помощ идва самотата .Тя помага да разбереш много неща за който очите ти са били слепи , но когато разбереш , че целият ти свят е било една голяма лъжа .Намерила човекът на мечтите си макар и зает единствен той ти помага и разбира .Но рано или късно този човек може да си тръгне , но й да остане и живота ти да се превърне от пълна развалина в прекрасен рай . Никога не изпускай късмета си , защото едва ли скоро пак ще дойде . От истината боли но това е реалността и трябва да се свикне с нея .вече живот не е детска игра , стоварва върху плещите ти много трудности , отговорност ти който трябва да преминеш да прескочиш .Това е живота поредица трапове не прескочиш ли затъваш. Случва се понякога да имаш лоши моменти да кажеш нещо което е така , но да не те възприемат на сериозно и ти тогава се чувстваш супер тъпо въпреки че всички сме на едно .Иска ти се да се скриеш в дън земя . Само и само за да забравят да спрат да те обсъждат но тогава се усмихваш защото е по добре да си в устата им отколкото в краката ... Точно когато се нуждаеш от добър приятел Всички който познаваш са те предали и не можеш да разчиташ на тях .Натяквай ки ти нелепи неща сам колкото и да се бориш рухваш и се предаваш .Никой не знае , че ти си едно чувствително , нежно с крехка душа същество . което се бори за по - добър живот . Тогава когато най - малко очакваш някой ти подава ръка от човек който дори не си подозирал че ще ти помогне . Човек на днешно време ако няма изгода от някого няма да си мръдне и пръста за теб Ако има ще направи всичко за да може после да си му задължен цял живот . Днешното поколение от което произлизам и аз малцина знаем значението на думите : Любов , Доброта , Уважение , Милосърдие , Съпричастност ,Любезност и т.н. Знаят да нараняват , да искат без да дават , да вземат , оставяйки разбитите сърца в зимния парк на любовта .
