Почуствай те ме

Вървиш през свят изпълнен с мрак ,
страх да не направи грешка
не се боиш да паднеш ами тогава от какво
да загубиш нещо какво ли е то ?

Знам какво е ..........

Любовта ,цветовете който те изпълват
и правят пътеките който поправяш си
напред цветни .Но също така и хората
около теб някога бях и аз от тях но изпати моята душа на заточение

Сега събирам частите не само от сърцето си
а от цялата ми душа от цялата ми същност
Питам се как стана ......
Зная и това .......Ще разкажа приказката през моите очиИмало едно време две сирачета срещнали се пред една книжарница , втренчили очи в една книга ЗДРАЧ .Книгата бе най-отпред защото бе нашумяла , двете сирачета мечтаеха да я имат бе все още студено но това не пречеше на сирачета да излизат на вън и да търсят храна за своите умове ,търсеха нови и екстремни преживявания за техния живот .Скоро те станах неразделни бяха като две разделени сестри който след дълги години се бяха намерили .Не след дълго те намериха още 3 момичета .Едната се казваше Мария - умна скрита лимонка .Тя идваше от богато семейство имаше и брат Георги .Тогава на мен ми дойде спомена че съм ги познавала някога в детството с сме играли заедно както и беше , бях щастлива че съм възвърнала 2 страни приятелства плюс още 3 нови . Мария бе забавния напушен мозък на нашата малка групичка .тя бе моята ЛЕПКАВА КЛЕЧКА . Красивата Елена тя бе от страната на мечтите имаше огромно въображение както и знаеше как да го използва ,Ето я и нея Най- малката Чудатото същество Габриела , тя бе като малка фея която попиваше всичко. Петте момичета станаха неразделни , премахнаха всички задръжки , като пари време .Единствена та граница която имаха това бе небето , дори и това не ги спираше вечер щом заспяха те я прекачваха мечтаейки винаги да бъдат заедно дори след всяка трудност ,всеки крак който подложи им живота. една година мина ей така в детски игри и преживявания минахме през толкова много , моментите са запазени там дълбоко в сърцето ми в твоята стая сестричке , любовница и жена ти бе всичко за мен , но ината си е инат .Да се върнем към приказката - сирачето което срещнах имаше приятел , по който бе лудо влюбена , но той имаше купища проблеми , тя плачеше на рамото ми я утешавах я давах и съвети , до като един ден тя остави го бе и гадно .. оставих я мина и не след дълго започна да излиза с друго момче докато тя бе на среши аз седях в нас и чаках я да се върне за да можем отново да бъдем заедно .Тогава аз се запознах с момче което използва ме играеше си с мен а и ти обърна ми внимание бях благодарна за което не само на теб а й на дугите , ето ти скъса със следващото момче защото дори да ти казвах ти не ме послуша искаше сама да се опариш , опари се и скъса с него , ето и края на лятото настъпи всичко бе перфектно забавлявали сме се толкова но го време защо правехме компромиси правех ме ги за да сме щастлив защо тогава не показа го този инат защо ? , нека не се разсейвам да продължа да излизам мъката си , дойде и есента а с нея и училището двете сирачета бяха разделени пратени в различни училища и разделени в две посоки ,но ние на инат на него продължавах ме да сме задно .Запознах се с чаровно , добро момче , ти не го прие защото ревнуваше ме и започна да се караш с мен аз оставяхте да се цупиш но понякога думите ти бяха прекалено остри и аз отвръщах на ината ти с още по голям инат и от тогава щом опитам се да ти подам ръка да отворя врата към теб ти подава ми лъжливо ръка и тръшваш врата пред лицето ми но не само към него а й пред сърцето ми всеки път разбиваше го докато не съсипа го , погълнати от училище и борейки се да оцелеем отдалечих ме се , защо отблъскваш ме Елена посъветваме оставя премислих и реших , че е права че може след време да ти дойде акъла и да ме пуснеш след като напуснах защо бях принудена от грубите ти нападки .Но явно и това от това не ставаше по - добре а точно обратното , Габриела изгуби се някъде , тогава Мария опита се да ни сдобри щом видя че опитвах се тогава ти опита се да поставиш правила , правила в приятелство то няма , Всяка нощ плачех къде се загуби къде отиде онази Ася която познавах защо промени се така и вече не можех да я позная тя бе затворила всички врати към мен .Мария не зная какво и бе казала но постигнахме примирие за няколко дни но не заради себе си а заради другите момичета защо заради тях ако искаш да сме аз и ти не трябва други а само ние но ти не искаше , защо тогава на прави го , от страх да е загубиш обаче какво или нямаме какво друго да правиш и реши да вдъхнеш ми напразни надежди , а само смели сте ми се всички зад гърба колко наивна съм била , нали зная че е така колкото и да отричате .Зная че един ден и то ще е скоро.........
Обичам хора който си играят с мен но най вече че ме презират това бе историята на изминалата година и половина от живота ми интересна е нали