Ето поредния ден от моята приказка минава ,дните се изнизват като облаци сред лятно небе , вятъра разпилява косите ми мята ги на сам на там къде му сърце иска , аз тичам все по силно а силите намаляват , БОЛКАТА в мен седи и се засилва още повече .Отново правя грешки , но това човешко е казват ми но за мен не е принципите ми не са такива аз се уча от тях а в същност дори не мога да се осъзная колко много заблудена съм тичам с главата напред и наранявам хората около мен по един или друг начин след като се осъзная казвам СЪЖАЛЯВАМ , но вече късно е разбила съм надеждите им , но най -боли ме че така наранявам не само тях а й себе си , обичам ги но колкото повече привързвам се и все така повече греши . Знаете ме аз голямо момиче което иска а изживее живота си както сърцето ми иска не ме затваряйте никъде нуждая се от свобода , сърцето ми е голямо затова ви обичам всички , а тези който предали са ме само е но могат да видят от мене , хубавата ми усмивка =]
Няма коментари:
Публикуване на коментар