7 април 2010 г.

Desert Rose


Това ще са едни от последни те м думи ,, Ти си моята пустинна роза , която обичам и винаги ще е така " , давах ти всичко знаеш да взимаш дори без да питаш ... с какво не можеш да ти угодя .И тук ми бе грешката качи ми се на главата , мислиш ли че хубаво да се раздаваш от всякъде всеки да граби от теб с пълни шепи и да иска още според мен не . Колкото и да се стараех всичко беше фалш още първия път защо знаех че ти не си простила как ли по студения заядлив начин по който се държеше спрямо мен , казах си добре ще се вразуми направих компромис със себе си за да всичко да е ок но не и това не ти бе достатъчно , казвала съм ти да приемаш лековито проблемите вместо да се задълбочаваш онази нощ замълчах оставихте защо всеки разумен човек знае че с ядосан и разярен човек не се спори не води до нищо добро но тогава ти изрече много горчиви думи мисли че бе правилно , мислиш за зрялост това което си и аз б1я така някога имам още много време докато не разбереш смисъла на всички думи който мислиш че знаеш и употребяваш , сама виждаш че няма време и пак се заяде твоя воля ... Кога ще ти подам ръка всичко зависи и от теб самата дали ще можеш да свикнеш с мисълта че няма да съм с теб 24/7 ще съм само че духом както е било така до сега и ще е просто си ГОЛЯМ ИНАТ от учи се ще е от твоя полза да го издаваш на подходящи места но не и тук не и сега ...... щом си готова аз ще съм там зад ъгъла на където почва мрака ще те чакам там да те хвана за ръката която ще означа много заедно с очите който ще крещят SAVE ME .......

Няма коментари:

Публикуване на коментар