Мхм .....

MХМ Това доста често почнах да го употребявам . - Защо ли ?! ем не знам и аз кефи ме потвърждава всичко обичах те МХМ всичко бе реално истина -МХМ - Нещо необикновен но за мен беше ти е вярвах че е истина да има такъв човек -МХМ да така е виж истината ем не те заслужавам прекалено добър си аз не съм такава колкото и да не ти се вярва аз съм злобна кучка и да искам да се променя не мога в стихията ми е това а от себе си не мога да избягам исках опитах се да се променя но не мога съжалявам за всичко това бяха чудесни 3 месеца от моя живот ако има нещо то обвини мен искам да останем приятели ако натъжиш се знаеш къде как да ме намериш винаги ще имаш едно рамо на приятел от моя страна ако го искаш , ще те разбера ако не искаш да ме виждаш няма да те съдя за това ..

И ето пак надеждата я няма звъня но тебе те няма и казваш на всички че това е нашата песен , надявам се че нямаш нищо против да кажа колко прекрасни са лъжите който казваш и колко по-добре сега е живота без теб и ето ме там изправена на крака пак редувам рими движа се с живот в ритъма на музиката и аз успявам .Да да бъда силна кога то ти нямаш и представа колко силна съм след тебе остави само едно истината че мога без теб мога да без тебе мога , и ще продължавам ооо да мога , нека кажа колко лъжливо чукаш , колко пъти разказвал си на всички а всъщност не с мен а с нея другата въображаемата , НЯХ бъди оо да MAN ти не си такъв hahaha НЕ бъди мечтател а реалист хахаха.Просто спри огледай се ахахха в какъв филм се вкара не не не мога да се позная че играя по твоя сюжет не не трябва да спра и да ти покажа коя съм и защо не трябва а играеш толкова долно и мръсно .Просто се спри ...

Не издържам

Тази вечер искам да кажа :

чувствам , че сърцето го боли

Тази вечер те търсих навсякъде

но не те намерих , нямаше те

Тази вечер бе самотна

отсъствието ти личеше

Болеше - Нямаше те

самотата пробождаше ме с нож в сърцето
и отново посягам към бутилката с алкохола
пия за да забравя че тази нощ бе наша

Себе си да излъжа

Тази вечер разбирам

без теб не мога и минута повече

Тази вечер загубих се в съня си

бълнувам и плача ,а мъката за теб стой

Тази вечер падам в тъмнината и празнина

не съществувам, може да не успя да стана

Тази вечер предадох се на мъката

не мога да живея щом теб те няма ..



П.С обичай те се не правете грешки =]

Гаф след Гаф

Ето поредния ден от моята приказка минава ,дните се изнизват като облаци сред лятно небе , вятъра разпилява косите ми мята ги на сам на там къде му сърце иска , аз тичам все по силно а силите намаляват , БОЛКАТА в мен седи и се засилва още повече .Отново правя грешки , но това човешко е казват ми но за мен не е принципите ми не са такива аз се уча от тях а в същност дори не мога да се осъзная колко много заблудена съм тичам с главата напред и наранявам хората около мен по един или друг начин след като се осъзная казвам СЪЖАЛЯВАМ , но вече късно е разбила съм надеждите им , но най -боли ме че така наранявам не само тях а й себе си , обичам ги но колкото повече привързвам се и все така повече греши . Знаете ме аз голямо момиче което иска а изживее живота си както сърцето ми иска не ме затваряйте никъде нуждая се от свобода , сърцето ми е голямо затова ви обичам всички , а тези който предали са ме само е но могат да видят от мене , хубавата ми усмивка =]

Почуствай те ме

Вървиш през свят изпълнен с мрак ,
страх да не направи грешка
не се боиш да паднеш ами тогава от какво
да загубиш нещо какво ли е то ?

Знам какво е ..........

Любовта ,цветовете който те изпълват
и правят пътеките който поправяш си
напред цветни .Но също така и хората
около теб някога бях и аз от тях но изпати моята душа на заточение

Сега събирам частите не само от сърцето си
а от цялата ми душа от цялата ми същност
Питам се как стана ......
Зная и това .......Ще разкажа приказката през моите очиИмало едно време две сирачета срещнали се пред една книжарница , втренчили очи в една книга ЗДРАЧ .Книгата бе най-отпред защото бе нашумяла , двете сирачета мечтаеха да я имат бе все още студено но това не пречеше на сирачета да излизат на вън и да търсят храна за своите умове ,търсеха нови и екстремни преживявания за техния живот .Скоро те станах неразделни бяха като две разделени сестри който след дълги години се бяха намерили .Не след дълго те намериха още 3 момичета .Едната се казваше Мария - умна скрита лимонка .Тя идваше от богато семейство имаше и брат Георги .Тогава на мен ми дойде спомена че съм ги познавала някога в детството с сме играли заедно както и беше , бях щастлива че съм възвърнала 2 страни приятелства плюс още 3 нови . Мария бе забавния напушен мозък на нашата малка групичка .тя бе моята ЛЕПКАВА КЛЕЧКА . Красивата Елена тя бе от страната на мечтите имаше огромно въображение както и знаеше как да го използва ,Ето я и нея Най- малката Чудатото същество Габриела , тя бе като малка фея която попиваше всичко. Петте момичета станаха неразделни , премахнаха всички задръжки , като пари време .Единствена та граница която имаха това бе небето , дори и това не ги спираше вечер щом заспяха те я прекачваха мечтаейки винаги да бъдат заедно дори след всяка трудност ,всеки крак който подложи им живота. една година мина ей така в детски игри и преживявания минахме през толкова много , моментите са запазени там дълбоко в сърцето ми в твоята стая сестричке , любовница и жена ти бе всичко за мен , но ината си е инат .Да се върнем към приказката - сирачето което срещнах имаше приятел , по който бе лудо влюбена , но той имаше купища проблеми , тя плачеше на рамото ми я утешавах я давах и съвети , до като един ден тя остави го бе и гадно .. оставих я мина и не след дълго започна да излиза с друго момче докато тя бе на среши аз седях в нас и чаках я да се върне за да можем отново да бъдем заедно .Тогава аз се запознах с момче което използва ме играеше си с мен а и ти обърна ми внимание бях благодарна за което не само на теб а й на дугите , ето ти скъса със следващото момче защото дори да ти казвах ти не ме послуша искаше сама да се опариш , опари се и скъса с него , ето и края на лятото настъпи всичко бе перфектно забавлявали сме се толкова но го време защо правехме компромиси правех ме ги за да сме щастлив защо тогава не показа го този инат защо ? , нека не се разсейвам да продължа да излизам мъката си , дойде и есента а с нея и училището двете сирачета бяха разделени пратени в различни училища и разделени в две посоки ,но ние на инат на него продължавах ме да сме задно .Запознах се с чаровно , добро момче , ти не го прие защото ревнуваше ме и започна да се караш с мен аз оставяхте да се цупиш но понякога думите ти бяха прекалено остри и аз отвръщах на ината ти с още по голям инат и от тогава щом опитам се да ти подам ръка да отворя врата към теб ти подава ми лъжливо ръка и тръшваш врата пред лицето ми но не само към него а й пред сърцето ми всеки път разбиваше го докато не съсипа го , погълнати от училище и борейки се да оцелеем отдалечих ме се , защо отблъскваш ме Елена посъветваме оставя премислих и реших , че е права че може след време да ти дойде акъла и да ме пуснеш след като напуснах защо бях принудена от грубите ти нападки .Но явно и това от това не ставаше по - добре а точно обратното , Габриела изгуби се някъде , тогава Мария опита се да ни сдобри щом видя че опитвах се тогава ти опита се да поставиш правила , правила в приятелство то няма , Всяка нощ плачех къде се загуби къде отиде онази Ася която познавах защо промени се така и вече не можех да я позная тя бе затворила всички врати към мен .Мария не зная какво и бе казала но постигнахме примирие за няколко дни но не заради себе си а заради другите момичета защо заради тях ако искаш да сме аз и ти не трябва други а само ние но ти не искаше , защо тогава на прави го , от страх да е загубиш обаче какво или нямаме какво друго да правиш и реши да вдъхнеш ми напразни надежди , а само смели сте ми се всички зад гърба колко наивна съм била , нали зная че е така колкото и да отричате .Зная че един ден и то ще е скоро.........
Обичам хора който си играят с мен но най вече че ме презират това бе историята на изминалата година и половина от живота ми интересна е нали

Black Angel

Тя е покрита с тъга ,тънеща в опиянението на нейната скръб тя създава хаос около себе си , хаос различен от другите , тя е черното момиче на света всяка лоша съда се изповядва пред нея , Тя ходи леко повдигната глава в своето сияние под луната светлина , събира сълзите и утешава хората , Побеляло лице пресъхнали черни безлюдни очи гледат все назад движещи се напред .Черните копринени коси се развяват придавайки сиянието а черните крила до спомагат тя носи ги сякаш кръст , кръста на своето бреме , бленува за своето величие и покровителство на любовта над смивайки се на желанието си за Любов Това за нейния свят е целия свят , тя желае отново да докосне синия небосвод , да разпери свободно черните си крила , над света да го посипе с много любов , но не може веригите пречат й , напомнят и че е плена завинаги , завинаги там където не ще блесне повече слънце а луната нейно величество луната ще царува , и Тя Луната ще повелителя на хиляди съдби в моменти като този скърбящи за любим човек , любим човек който отива си ........ отива си
I wish had an angel .........

Desert Rose

Това ще са едни от последни те м думи ,, Ти си моята пустинна роза , която обичам и винаги ще е така " , давах ти всичко знаеш да взимаш дори без да питаш ... с какво не можеш да ти угодя .И тук ми бе грешката качи ми се на главата , мислиш ли че хубаво да се раздаваш от всякъде всеки да граби от теб с пълни шепи и да иска още според мен не . Колкото и да се стараех всичко беше фалш още първия път защо знаех че ти не си простила как ли по студения заядлив начин по който се държеше спрямо мен , казах си добре ще се вразуми направих компромис със себе си за да всичко да е ок но не и това не ти бе достатъчно , казвала съм ти да приемаш лековито проблемите вместо да се задълбочаваш онази нощ замълчах оставихте защо всеки разумен човек знае че с ядосан и разярен човек не се спори не води до нищо добро но тогава ти изрече много горчиви думи мисли че бе правилно , мислиш за зрялост това което си и аз б1я така някога имам още много време докато не разбереш смисъла на всички думи който мислиш че знаеш и употребяваш , сама виждаш че няма време и пак се заяде твоя воля ... Кога ще ти подам ръка всичко зависи и от теб самата дали ще можеш да свикнеш с мисълта че няма да съм с теб 24/7 ще съм само че духом както е било така до сега и ще е просто си ГОЛЯМ ИНАТ от учи се ще е от твоя полза да го издаваш на подходящи места но не и тук не и сега ...... щом си готова аз ще съм там зад ъгъла на където почва мрака ще те чакам там да те хвана за ръката която ще означа много заедно с очите който ще крещят SAVE ME .......